Този въпрос си задава (почти) всеки в България. Няколко събития от тази седмица ме провокираха да потърся причините за най-големите ни проблеми (а такива има), как те ще се отразяват върху всеки от нас през следващите 20-30 години и какво може да направим,  за да намалим тяхното въздействие.

Остаряваме бавно,  неусетно почти…

Не е нужно да гледаме статистиката, за да разберем, че населението в България застарява, като сега средната възраст у нас е над 43 години. Това води след себе си редица проблеми, чиито ефект ще усещаме все повече с всеки изминал ден.

На първо място, повече хора в пенсионна и пред пенсионна възраст ще оказват сериозен финансов натиск върху НОИ и ако сегашната разходно-покривна система се запази, това ще доведе до нейния фалит по-скоро, отколкото някой е очаквал.

Дори сега, когато 10 работещи издържат 8 пенсионери, над половината от парите за пенсии идват като директна дотация от републиканския бюджет, а не от моите или вашите осигуровки, както би трябвало да работи тази система.

В бъдеще се очаква това съотношение да стане 1 към 1 и на всеки работещ да се пада по един пенсионер. При тази ситуация вариантите не са много. Единият е да се увеличава непрекъснато възрастта за пенсиониране, което ще ограничи механично броя на пенсионерите. Тези, които все пак достигната до заветната пенсия, ще я получават само няколко години (според същата тази статистика, която посочва средната продължителност на живота у нас).

Вторият вариант е държавата да отделя все повече средства за пенсии, като се намаляват разходите за други пера като отбрана, вътрешен ред, инфраструктура, образование и други, т.е. парите пак идват от активните работещи хора.

Освен индиректно, държавата има възможност и да вземе тези пари и направо от сегашните работници и служители, като вдигне процента на техните осигуровки. И тя го прави. През следващите години всеки от нас ще отделя повече от своята заплата или бизнес за възрастните, безработните и социално слабите хора.

Застаряващото население ще се нуждае и от повече грижи. Това означава, че държавата ще отделя повече средства за строеж на старчески домове, социални помощи, инвалидни пенсии, лекарства, прегледи и други услуги за своите възрастни граждани.

Как може това да се промени?

Не може. С настоящата система положението ще става все по-тежко. Държавата се опитва с не толкова етични мерки да национализира парите в частните пенсионни фондове, които ще й дадат глътка въздух за няколко години, но няма да решат основните проблеми.

Трябва пенсионната система да се смени из основи и да се даде приоритет на капиталовия принцип, т.е. всеки да внася по собствена партида, в зависимост от възнаграждението, което получава. Тя трябва да залегне на нови правила (а не на сегашните за втория стълб) и да се регулира от държавата без пряка намеса, освен в изключителни случаи.

Ако това беше направено преди 10 или 20 години, сега положението щеше да е по-добро. Щеше да има сътресения през първите години и пенсионерите щяха да получават ниски пенсии (не че сега са много високи), но в дългосрочен план това е единствения начин.

Какво означава това за мен?

Ако работиш и получаваш доход, ти си щастливец. За сегашните пенсионери е прекалено късно да направят нещо, но ти може да промениш бъдещето си. Забрави за НОИ и държавната пенсия (ако все пак някога получиш такава, тя няма да е по-висока от сегашните).

Спестявай част от дохода си по формулата 10/15/20/30, т.е. минимум 10% през 20-те си години, минимум 15% през 30-те (тогава имаме повече разходи за деца, покупка на жилище, кола и т.н.), минимум 20% през 40-те и най-малко 30% през 50-те си години.

Направи си специален фонд „Златни години“ с част от спестените пари и ги инвестирай умно, за да използваш силата на сложната лихва, която ще те направи богат пенсионер, който не зависи от държавата, децата си или някой друг.

Няма хора за нищо

Един човек срещнал самураи в гората и ги попитал:

– Кои сте вие?
– Как кои? Ние сме седемте самураи.
– Добре, а защо сте само трима?
– Абе, вече няма хора за нищо.

Това може и да е виц, но има голяма доза истина в него, особено през 2016 година в България. Освен че застаряваме, ставаме и все по-малко. Всяко преброяване на населението у нас го показва по категоричен начин. И ако сега сме по-малко от 7.2 милиона души, то през следващите 20-30 години, ако се запази същият темп, ще станем около 5 милиона души.

Не съм пророк, но това, което ни очаква при такъв развой на събитията, е тотално обезлюдяване на селата и по-малките градове, и пренаселени няколко града в България.

На какво се дължи това?

На много фактори, разбира се. Да започнем със смъртността. В България през 2015 година тя е била 15.3 промила, т.е. почти с 50% повече от средното за ЕС (9.7 промила). Най-висок е този показател при мъжете между 40 и 55 години, което се отразява в голяма степен и на икономиката.

Наднормено тегло, стрес, химия във всичко, липса на профилактика и адекватно лечение са сред основните фактори за високата смъртност у нас. Ако трябва да цитираме статистиката, сърдечно-съдовите заболявания, инфарктите, рак и респираторните заболявания са основните причини да сме №1 в тази класация.

Ниската раждаемост е вторият основен фактор. През 2015 година в България са се родили около 60,000 бебета, което отговаря на 9.2 бебета на 1 000 души. Няма нужда да казвам, че този показател е доста под средноевропейския и е най-нисък от десетилетия. Освен това, голям процент от всички новородени са на безработни и неграмотни ромски майки, които живеят от социални помощи.

Причините за ниската раждаемост са комплексни. Ниските доходи, несигурността, липсата на държавна политика в тази област, мизерните детски са само част от причините повечето семейства да имат само едно дете. Като добавим и факта, че има хиляди двойки, които не могат да имат деца, картинката става още по-страшна.

На трето място е емиграцията на млади и интелигентни хора. През 2015 година България са напуснали близо 30 хиляди души, като половината са жени между 15 и 29 години, т.е. в детеродна възраст, което още повече намалява раждаемостта.

Част от тези хора отиват да учат или работят в чужбина за кратък период от време, но повечето остават там завинаги. Причините всички ние ги знаем много добре – липсата на работа, възможности за развитие и всичко онова, за което си казваме, че не е както трябва у нас.

Какво означава това за мен?

Може да помогнем на държавата, като помогнем първо на себе си. Далеч съм от мисълта да ви убеждавам, че трябва да имате две или повече деца (ние имаме едно и не сме решили за второ), за да увеличите раждаемостта, или да останете в България (въпреки че искате да заминете), за да не се стопяваме толкова бързо.

Имам предвид да се погрижите за вашето здраве. Знам, че все нямаме време да ядем здравословно и да ходим на фитнес, като разчитаме на чудодейни диети и хапчета, за да сме във форма. Това има само краткотраен ефект. Направете си хранителен режим, който е съобразен с вашите нужди и не ви лишава от важни хранителни вещества.

Физическата активност също не означава непременно, че трябва да тренирате 3 или 4 пъти в седмицата. Достатъчно е да тичате в парка, да ходите повече пеша, да карате колело или да се качвете по стълбите, вместо с асансьора. Аз ви препоръчвам Лазар Радков и неговия сайт Live To Lift като едно добро начало.

След това помислете за превенцията. Не чакайте нещо да ви заболи, за да отидете на лекар или стоматолог. Правете си цялостни профилактични прегледи най-малкото веднъж в годината, защото дори тежки заболявания са лечими, ако се открият навреме.

Здравната застраховка е един от най-ценните продукти, които всеки един от нас трябва да притежава. Тя ни дава достъп до профилактика, прегледи, болнична и извънболнична помощ в почти всички медицински заведения у нас. Цената й е около 300 лева на година, но тя може да стане и няколко хиляди лева, ако изберете някой от луксозните варианти.

Балък лозе копа, юнак вино пие

Освен че намаляваме като количество, и качеството ни пада. Колкото и да си мислим, че всеки у нас е висшист (или поне е учил за такъв), статистиката казва, че около 20% от хората у нас са с бакалавърска или по-висока образователна степен. От тях само 4% са безработни, но за сметка на това близо половината от тях работят на позиция, за която не се изисква висше образование.

От хората със средно образование (които са около 44% от населението) 7.2% са безработни. С основно и по-ниско образование са 36% от хората в България, като цели 40% от тях нямат работа.

Около 15% е нивото на младежката безработица у нас, като тя обхваща лицата от 15 до 29 години. Като говорим за безработица, такава няма в София (2.8%), а в Бургас и Варна е в рамките на здравословното ниво от 5.5%.

Интересен факт е, че около 870 000 българи нито работят, нито учат. Техният живот минава в чакане на „мечтаната“ работа. Точно те са тези, които няма да работят за някакви си 500, 600 или 1 000 лева. Основният им източник на доходи са техните родители (част от тях пенсионери). Тъй като живеят при роднини и не плащат наем, нямат стимул да си намерят работа.

Младите хора, които искат все пак да работят, се оказват доста слабо подготвени за пазара на труда, а често са и с големи претенции, несъответстващи на тяхното образование и опит.

Ако трябва да търсим виновни – качеството на българското висше образование ще е сред първенците (средното няма да го коментираме). Семестриалните такси у нас за повечето специалности са около 250 лева, като в миналото бяха още по-ниски. На година това прави 500 лева (за 4 години – 2000 лева), като тук не включваме всички съпътстващи разходи, които са десетки пъти повече.

Как да очакваме на цената на качествено двудневно обучение (500 лева), ние да се учим цяла година и да получаваме образование, което ще ни позволи да искаме 1500 лева стартова заплата. Ако разделим семестриалната такса на броя учебни часове, се получава по 10-ина стотинки на час.

Как може да получим нещо качествено на тази цена?

„Ние ги лъжем, че им плащаме, а те не лъжат, че ни учат“ – получава се нещо такова. Дори да включим в горната цифра държавната субсидия, нещата няма да се променят особено.

Всичко това води до сегашната ситуация – качествените служители и работници недостигат, а бизнесът е принуден да плаща по-високи заплати на висшисти (за позиции, за които се изисква средно образование) и по-високи разходи за обучения на новите служители. Това се отразява и върху цените на крайните цени на продуктите, разбира се.

Какво означава това за мен?

От една страна тази ситуация е изгодна за нас, особено ако имаме опит и знания в някой от „дефицитните“ сектори. Там заплатите ще продължават да се увеличават, защото фирмите искат да запазят добрите си служители и да назначат нови.

Това обаче е само привидно. Недостигът на качествени служители ще направи българските фирми неконкурентноспособни на международния пазар, а чуждите фирми ще избягват да правят бизнес у нас.

Някой от вас ще каже, че въпреки недостига на кадри, някой сектори като IT и аутсорсинга пораснаха 5 пъти за последните години. Въпросът е, че ако имаше качествени и подготвени служители, този ръст можеше да е 10, 15 или повече пъти.

Тук ще спомена и прословутата производителност на труда, която в България е доста ниска и е два пъти и половина под средната за ЕС. За това си има причини – остаряла материална база и не чак толкова мотивирани работници и служители. Казвам „не чак толкова мотивирани“, защото проблемът не е в моженето. Същите тези хора, когато отидат в друга държава се дават за пример колко много работят.

И така, ако трябва да дам някакъв съвет, то той би бил да не спирате да се развивате, при това не само в една сфера. Бъдещето е на все по-подготвени хора, които могат да се приспособят във всякаква сфера. Бъдете ПРЕДПРИЕМАчи, каквото и да правите, защото предприемач не е професия, а начин на мислене и правене на нещата.

Светът се променя и ако не го следваме, рискуваме да останем някой ъгъл, далеч от всичко интересно, което се случва около нас.

Автор: Стойне Василев