Килията на Паисий е разрушена! Монашеската стая в българския манастир Зограф на Атон, където светогорецът дописва своята „История славянобългарска“, е застроена, съобщава „България Днес“. Така никой не може да се докосне до магичното място, където монахът е довършил най-ценния роден ръкопис.

Паисий започва своята „История славянобългарска“ в Хилендарския, но я завършва в Зографския. Това се случва през 1762 година. Най-старата постройка към момента в светата обител на Атон датира от края XVIII век г.

„Не знаем в коя килия е дописвана „История славянобългарска“ – откровени са монасите от Зограф. – Мястото, където е живял навремето Паисий, днес го няма. То е съборено и след това е построено наново“.

Духовниците споделят, че манастирът е претърпявал на няколко пъти основен ремонт. Причините за това са пожар и силно земетресение. Първо през 1716 година силен трус разрушава сградите, строени преди векове. В края на XVIII век един от братята на Паисий – хаджи Вълчо, дарява солидни средства за възстановяването на едно от крилата в манастира. По-късно то носи името „Банското“, тъй като хаджи Вълчо е родом именно от курортното днес градче. През 1976 г. изгаря южното крило на манастира.

Част от духовниците на Зограф твърдят, че Паисий бил прокуден от Хилендарския манастир, където игумен бил по-големият му брат Лазар (б.а. – В тези години манастирът е български, в момента той е сръбски). Именно в него духовникът приема монашеството и започва да пише „История славянобългарска“. След като разбира какво прави по-малкия му брат, Лазар му казва да престане, но Паисий отказва. Така той се озовал в другия български манастир по онова време – „Св. Георги Зограф“. След дълги месеци четене и събиране на информация Паисий най-после завършва своята „История славянобългарска“.

Сръбските монаси категорично отказват да покажат килията на Паисий в Хилендарския манастир.

„Килията, в която той е започнал да пише историята, е запазена. Наскоро я реставрираха. Намира се в южното крило на манастира. Сръбските ни братя не обичат да говорят за Паисий и неговата история“, разкри отец Климент от Зографския манастир.
В момента „История славянобългарска“ се съхранява в една от стаите на манастира. Преди ценния ръкопис е стоял в библиотеката, но сега тя е в ремонт и се наложило калугерите да я преместят. Вратата винаги е заключена и гостите на манастира не могат да я видят свободно. Те могат да се докоснат само ако някой от монасите благоволи да им я покаже.

„История славянобългарска“ се намира в средата на стаята. Тя е поставена в специална стъклена кутия. Стаята, в която се съхранява, е оборудвана с LED осветление. Това е така, за да може пергаментът да се запази. Монахът позволява на поклонниците да я снимат за спомен, но единственото, което иска от тях, е фотосът да бъде без светкавица.Казва, че и тя може да навреди по някакъв начин на делото на Паисий. Историята на светогореца е подвързана. Оставена е отворена на една от първите страници.

„Това е черновата на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. С тези думи започва беседата на монах Атанасий, който показва ценния ръкопис на поклонниците.

„На страницата, на която е оставена историята, е описано кой е Паисий и защо пише историята. Той е събирал дълго време материалите си, докато започва да я пише. В библиотеката имаме и други ценни ръкописи. Когато тя се реставрира, ще я сложим на първо място. Все пак тази история обяснява много неща. Това е най-ценният ни ръкопис“, обяснява още отец Атанасий.

„История славянобългарска“ е открита случайно! Това твърди отец Атанасий от българския манастир в Света гора „Св. Георги Зограф“. Ръкописът е бил открит през 1925 година в библиотеката на манастира. Тогава, докато един монах разчиствал, открил доста листа пергамент.

„Веднага са разбрали, че това е историята на Паисий. Монасите са сравнили почерка му от тези листа пергамент с други негови писания. Съвпаденията били огромни“, казва отец Атанасий.

„Историята не е била загубена. На всички монаси им е било ясно, че е тук. Винаги се е съхранявала в библиотеката. Просто е била оставена на скрито място. За да не попадне в ръце, в които не трябва“, добави отец Атанасий.

Той сподели, че историята е подвързана, за да се съхрани още повече.

„Когато са я открили, тя е била само листа. Сега е подвързана, за да има и вид, а също така и да се запази“, казва още духовникът.