Пропагандата на ГЕРБ открай време се прави съвсем небрежно, отгоре-отгоре. Като за идиоти. Това е пропаганда, подходяща за режим, който е абсолютно убеден в непогрешимостта си – и се изживява като алангле/недопечено тоталитарен.

Ето сега, аферата с ЧЕЗ.

Тя започна с внезапната оставка на енергийния министър.
Няма нормален човек, който да не се е запитал, какво толкова е станало, че си подава оставката, нали всичко в сделката с ЧЕЗ е наред?

А пък, ако не е наред, къде сте блеяли?

Ясно е, че напоследък неудържимо ви влекат планове дори за Космоса – но пък чак да не обърнете внимание на сделка за компания, която веднъж /уж/ свали Падишаха от власт?

Агитпроп-овете на ГЕРБ сигурно са мислили, че въпросната оставка е напълно достатъчна за публиката, понеже изначално я смятат за гламава.

Вероятно, дори са очаквали ръкоплясканията й – нали й дават пример за моралност в политиката, а и изпреварват събитията.

А се оказа, че са изостанали фатално от тях. Направо са ги проспали.

Ако имаха акъл за пет пари, още преди месец трябваше да предложат на Падишаха да поиска – между две инициативи за Западните Балкани – пълна публичност на сделката.

Но не се сетиха – и почти му отрязаха главата.

Аферата се превърна в най-красивото накисване на Опекуна им досега.

Има нещо натрапчиво-инфантилно във въпросното „обяснение“ за оставката – извън това, то издава и трайно, втвърдено пренебрежение към публиката.

По начало, обясненията на ГЕРБ, особено когато са изговорени от Цветанов, много често са на ръба на гротескното, за логика да не говорим.

И винаги се овъртолват в неща, които сякаш не са по ума им: Цветанов обяснява, какво е комунизъм – баш той;
друг като него дрънка за Народния съд – славните мамини историчета; когато бесепарите напускат парламентарната зала, Гърневски /сега от ГЕРБ/ скача и казва, че без комунистите въздухът вече е чист.

Обаче, когато е писал стихове за комунистическия вожд Димитров, изглежда въздухът е бил повече от чист, и това го е повредило завинаги.

Вижте, не живеете сами, хората имат някаква представа за вас и за всичко останало – и извън левашката ви пропаганда.
Бъдете така любезни да не ги подценявате толкова нахално.
Не ритайте като свинчета мехура на майка си – ако опростя пределно метафората на поета Константин Павлов.

Бойко е в драматична ситуация: направи абсолютно неочаквана, невиждана кариера, а в момента е жертва на вдетиняване в собствените си успехи.

Но някой упорито тика в устата му биберона, който подхранва това вдетиняване – и той вече е пленник на непрестанното говорене.

Да не говорим, че цялата пропаганда на ГЕРБ, избъбряна от двама-трима опълченци, които се изживяват като Боримечки, практически подрива устоите на Падишаха, нищо повече.
Говорят, подават си оставките, изобщо – наси.ат се всякак, а накрая той трябва да обяснява.

И при разправията около Истанбулската конвенция, мършавите му Боримечки нищо не постигнаха, обаче бяха пределно арогантни.
И въвлякоха Падишаха в подобие на Сталинградската битка, напълно излишно.

Само дето не му казаха, че са му възложили ролята на фелдмаршал Паулус.

Дори Румяна Б., тежката артилерия на пропагандното им глуполене / това е дума на проф. Иван Славов/ просташки нападна публиката – а на всички беше ясно, че това е пак за сметка на Бойко.

При тия обстоятелства не може да се очаква, че публиката ще му прости – защото тя него брои, не цацата край него, колкото и да се сили тя.

Накрая Падишаха заяви, че ще оттеглят Конвенцията – Паулус предаде колана си.

Непрекъснато все нещо излиза на повърхността, все нещо се уточнява, и най-често опровергава – и все едно, че нищо не се е случило.
Защо подценявате толкова нахално публиката?

Най-пресният пример: фиаското на Цачева при срещата й с представители на протестиращите надзиратели.
За животни ли ги мислите – та се отнасяте с тях като към хора-втора употреба?

Те ви казват, че не живеят в Европа, че ги гнети свиреп недоимък, че са на предела на търпението си – а Цецка излиза и ги кани на среща в кабинета си, колкото да не пропусне да им покаже коравосърдечието си.

И след пет минути надзирателите й казват, че се срамуват от нея! Надзирателите се срамуват от министъра на правосъдието на „европейска“ България!

Защо се държите толкова глупаво?
Ясно защо – от невнятност, от властово опиянение.
Начинът, по който Цецка им каза, че няма да има увеличение на заплатите им – гледах това по телевизията – бе удивително нагъл и безпардонен.
Добре, нямате пари, все нямате пари – кажи го обаче човешки, изрази някакво подобие на състрадание, пророни една фалшива сълзица, в това поне си майстор, разбрахме го, когато „плака“ по време на кандидат-президентската кампания.

И тези случаи на наплевателско отношение към хората, господарско, не са един или два.
Селяци се държат като графове-помешчици.

Откъде поникна това вманиачено убеждение в тия хорица, че са мъдри, безпогрешни, ефектни, ефикасни?

Присмиват се на БСП, понеже тя е канибалска партия и в нея всеки е срещу всеки.
Но дори и това е за предпочитане пред севернокорейското единство и нечувствителност – и от това да живееш в една безметежност, в която очевидни глупости се приемат за нещо нормално.

Да се върнем при сделката на Гинка, която отсега сваля министри, така започва – а мислете му, какво ще последва, при пълното безхаберие на тази женица.

В този момент е най-уместно да се види, какво е направила ЧЕЗ в България – имат ли претенции, какви капани са заложили, какви мръсотийки готвят.

Обаче вместо това се играят игри на отместване на важното – за това служеха и каруцарските разправии около Народния съд, Истанбулската конвенция и пр.

Властта нищо не печели от това: повсеместната бедност е факт, отчайващото неравенство – също, незачитането на важното – още повече.
Паролата е ясна: тия с 200 лева пенсии да мрат.
И ако искат, да се утешават, че са осъдени от някакъв нов Народен съд.

Няма сериозни каузи – извън каузата за нещо си в Западните Балкани.
Представяте ли си, що за глупост е това за бедняците, примерно, от селото на родителите на Гинка ОШфорката.
Чухме ги по телевизията – и пак стана ясно, че в подобни случаи българинът сякаш засища глада си с идиотски преструвки.
Отиват репортерите в селото на Гинка, която размири България – и тамошните шегобийци се скъсват да я хвалят: още като ученичка пренасяла тухли по строежите!
Как тогава да не си купи ЧЕЗ!

Българинът умира да си прави майтап с всичко.
„Като имат пари, да купят ЧЕЗ!“ – вика друг майтапчия.
Абе, идиот, утре така ще купят и България!

Докато Гинчето прибираше ЧЕЗ, изглежда някакво друго Гинче около Падишаха е луднало по „глобалните“ проекти – и му е подсказало АЕЦ „Белене“ да стане балкански проект.
Идеята изглежда добре, а и чорбаджиите в Брюксел ще бъдат доволни, понеже руснаците ще бъдат изхвърлени от играта.
Обаче накрая пак ще си останем с красивите лафове.

Грандоманинът, който внушава подобни идеи, изглежда разполага с памет, колкото една личинка.
Защото иначе би се запитал: „Ами, ако тези мечтания не се сбъднат, ако ние само предлагаме хъбове, централи и пр., а не можем да се справим дори с Гинчетата, как ще изглеждаме пред света?“

Какво си отговаря той – не ни е известно.
Обаче ние знаем, че най-великият проект е Съдбата на Малкия човек.
Но за него все не остава време.

Разбира се, добре е да сънуваме разни проекти – но още
по-добре е да реализираме поне един от тях, и то наяве.
При малко по-голяма гъвкавост и ако бяха отрязали част от езиците си, сега щеше да има Южен поток и ние да сме част от него.
Само че, вече забравиха, какви ги дрънкаше Плевнелиев за Русия – но и него амнистираха, понеже го прибра една синоптичка, нейната саможертва се оказа достатъчна, за да му простят.

Парадоксалното е, че след толкова проекти и инициативи, Бойко, все едно, че се намира в минно поле – и всяко Гинче може да го побърка.
Той изобщо няма време сам да помисли за опасностите, които разяждат репутацията му.

Дори всичките му изговорени проекти да се случат, това не засяга гласоподавателите му.
Толкова са шашардисани/отвратени от безброй сблъсъци и безсмислени разправии.
Безсмислени – и безхлебни!
Цялото това говорене само прикрива една територия на Безхлебието, на Безнадеждността за обикновените хора.

Трябва да благодарим на Гинка, понеже покрай нея стана ясно, че държавата няма дори относителна представа, как стоят нещата в енергийната сфера.
И още по-неприятното е, че тя няма контрол и върху бъдещите кризи в тази сфера.
Примерно, какво ще стане, ако бъде осъдена от ЧЕЗ във Вашингтон?
Заплахата ЧЕЗ все още не е осмислена.

Никой не трупа опит за идващото време, другото е напълно достатъчно: продавай или раздавай на братовчедите, да ми се махат от главата!

Световен куриоз е държавата да научава последна за Гинка.
И това се случва, защото все са заети – или с ланшния сняг, или с фантазии за бъдещето.
Настоящето не ги интересува – то им се вижда като злобно, неблагодарно, диво съседско псе, което все ти рови из градината.

Някой от хората на Бойко казал тия дни, че „тъмните сили“ спрели Истанбулската конвенция.
Е, докато позволяваш да се говори за Народа като за „тъмна сила“, и сто Беленета да направиш, няма да има никакво значение. Никакво.