Продължителността на туристическия сезон ще намалява в Южна Европа и ще се увеличава в Северна.
Август няма да е това, което беше. Поне не за туризма в Южна Европа. Най-атрактивния месец за лятна почивка ще загуби голяма част от чара си напред във времето под напора на климатичните промени, идващи с по-високи температури и по-мощни валежи, пише вестник Капитал.
В проекта PESETA от 2009 г. за влиянието на климатичните промени върху туризма в Европа са извършени симулации за промените в туристическата активност при различните сценарии за промяна на климата. Използва се туристическият климатичен индекс TCI. Той стъпва на данните за максималната и средната температура на въздуха, влажността, вятъра, валежите, като над 80 условията се смятат за много добри, а под 30 за по-скоро лоши.
Резултатите показват, че промените при разпределението на климатичните ресурси за туризъм в Европа към 2080 спрямо 1970 г. ще бъдат значителни спрямо всички сценарии. Някои курорти ще загубят атрактивността си заради покачването на температурите и влажността над нивото на комфорт. Други обаче ще спечелят. Продължителността на туристическия сезон ще е по-равномерно разпределена на континента. Или иначе казано, пролетта, лятото и есента ще се подобряват в посока Северния полюс. Тенденцията е продължителността на сезона да намалява в Южна Европа, където той сега е най-дълъг и да се увеличава в Северна. Най-малка промяна се очаква в Южна Испания и Португалия, където дори ще има удължаване на сезона, тъй като дори зимата ще стане умерено добра за почивка. Покачването на температурите може да доведе до засилване на предпочитанията към по-ранен или по-късен летен сезон или към алтернативни на Средиземноморието дестинации.
Колкото до лятото на Балканите – условията се влошават, като стойностите на TCI в някои области могат да паднат. Според доклада за оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени, публикуван на сайта на Министерството на околната среда и водите, покачването на температурите в пиковия летен сезон по Черноморието няма да е толкова драматично, но все пак условията според TCI ще се трансформират от идеални до много добри и добри. Очакванията са да има и удължаване на сезона. Към 2025 г. се прогнозира да има повече чуждестранни посетители през пролетните месеци и септември, като прогнозите показват, че българите ще бъдат още по-склонни към почивки и през есента.
Рискове обаче ще дойдат по други линии. Промяната в климата ще доведе до промяна на поведението на туристите от Западна и Северна Европа, които ще се радват на по-добри летни условия в други части на континента. Индиректните заплахи за летния туризъм ще са и недостигът на вода за питейни и хигиенни нужди, както и повишената нужда от енергийни източници, които да захранват климатичните инсталации по крайбрежието, като подобна картина вече се наблюдава в Кипър, Гърция и Турция. В доклада на МОСВ неизползвана възможност, която до някаква степен може да компенсира климатичните промени, е подобряването на предлаганата туристическа услуга в страната и по-гъвкавата маркетингова политика на сектора.
При ски туризма нещата изглеждат доста по-тревожно, като той ще бъде най-сериозно засегнат от климатичните промени. В световен мащаб постоянната лятна снежна линия се е покачила с 200 метра спрямо 60-те години на миналия век. Най-лошите глобални прогнози предвиждат, че ски сезонът ще остане факт само в най-високите планински курорти, като за перспективен се смята ски курорт, който на определени интервали през годините успява да поддържа снежна покривка от 30-40 см в продължение на 100 дни – праг, приет за определяне на финансовата жизнеспособност на курортите.
В България прогнозите показват, че количеството на снега ще намалява заради по-късните снежни валежи и по-ранното топене на снега. Това ще увеличава зависимостта от по-енергоемкото и скъпо струващо производство на изкуствен сняг, което ще се отрази директно на цената на ски картите. През 2009 г. в рамките на проекта CLAVIER е направено проучване на курорта Боровец. Очакванията са към 2050 г. да зачестят зимите с недостатъчно сняг. Например през 2020 – 2050 г. могат да се очакват периоди с 2-4-5 или даже 6 последователни години с лоши снежни условия. Така дългият цикъл на лоши зими на свой ред би довел до затварянето на хотелска база.
