Наскоро исках да платя на една бензиностанция с банкнота от 200 евро. Касиерката първо отправи изпитателен поглед към мен, а после и към банкнотата и поклати отрицателно глава. „Съжалявам, но ние вече не приемаме банкноти от 200 евро!“ Така бях принудена да заплатя бензина с кредитната си карта. Тази случка обаче така и не ми излиза от ума. Едва ли е случайност, че тъкмо след обявената отмяна на банкнотите от 500 евро в търговската мрежа вече започнаха да отказват да приемат и тези по 200 евро. Вероятно това се дължи на обяснението, с което аргументираха и отмяната на петстотиневровата банкнота: от ЕЦБ заявиха, че по този начин искат да затруднят дейността на перачите на пари и терористите. С други думи – на хората беше внушено, че между банкнотата от 500 евро и престъпността има пряка връзка. В Испания например отдавна вече наричат тази банкнота „Бин Ладенка“. Логичният извод от всичко това би могъл да гласи: който притежава банкнота от 200 евро, е най-малкото полукриминален тип. Само така мога да си обясня недоверчивия поглед на касиерката от бензиностанцията.

Не съм човек, който вярва на заговорнически теории, но все повече ми се струва, че има някаква акция, организирана от политиката, целяща да дискредитира парите в брой. А и известни икономисти, които съветват управляващите, като Кенет Рогоф или Петер Бофингер, открито пледират за отмяната на парите в брой. Какво всъщност смятат да правят тези хора с нашите пари?

Това звучи страшно

Американският икономист Рогоф е изключително откровен в това отношение. Преди време на една среща, организирана от Мюнхенския институт „Ifo“, той заяви: „По този начин централните банки биха могли по-лесно да прокарат отрицателните лихви по влоговете с цел да се стимулира конюнктурата.“

Всъщност банките в еврозоната вече плащат наказателни лихви за това, че държат парите си в ЕЦБ. После те неизбежно прехвърлят въпросните наказателни лихви и върху частните вложители. Все още можем да кажем: „Не и с нас!“, защото можем да си изтеглим спестяванията и да ги държим в гардероба или под дюшека. Но какво ще правим, ако банкнотите и монетите в един момент престанат да съществуват? Тогава банките би трябвало да раздават кредити на поразия, за да нямат големи авоари в наличност – нали само по този начин биха могли да избегнат наказателните лихви? За спестителите обаче това ще означава, че влоговете им постоянно ще се топят, докато държавите не се отърват изцяло от бремето на дълговете си.

Така централните банки ще са принудени да стимулират конюнктурата, защото правителствата не са в състояние да се справят със ситуацията. За това си неумение обаче те ще бъдат възнаградени с допълнителни контролни функции над гражданите, които вървят ръка за ръка с отмяната на парите в брой.

При това и сега сме вече достатъчно „прозрачни“ пред властта. Когато пътувам например, Google ми казва още колко минути ми остават до вкъщи. Когато седя пред компютъра си и вляза в интернет, веднага изскачат рекламите на онези фирми, от чиито сайтове съм пазарувала. Наскоро ми се случи и нещо още по-абсурдно: кредитната ми карта беше блокирана, защото банката забелязала, че някои от покупките ми не отговаряли на „нормалното ми пазарно поведение“. Това си е направо страшно.

Точно поради това плащам в брой навсякъде, където мога. За мен парите в брой означават свобода, право на личен избор, дори и солидарност. Защото пазарувам ли в брой, магазините не са принудени да отстъпват част от печалбата си на кредитните институции. Освен това искам да се насладя на анонимността на пазаруването, докато все още е разрешено.

Жан Данхонг

След десет години без пари в брой?

Шефът на Дойче Банк Джон Крайън прогнозира, че след десет години парите в брой вече няма да ги има. В редица държави от ЕС и сега са въведени горни граници за транзакциите с пари в брой. Това обаче не е довело до някакъв съществен напредък в борбата срещу престъпността и сенчестата икономика. Аргументът, че така може да се пребори и прането на пари, и бездруго си беше чиста фантасмагория.

Нима наистина сме напълно безпомощни пред прищявките на централните банкери, които едва ли заслужават да бъдат наречени пазители на парите? Не съвсем. Бихме могли например да подкрепим с подписа си акцията на известния икономист Макс Оте „Спасете нашите пари“. А малко по-циничният вариант би бил да закупим акции на фирми, които имат полза от премахването на парите в брой.

Източник: http://www.dw.com/