В края на изборния ден на 13 ноември стана ясно, че новият президент на България е ген. Румен Радев.

Премиерът Бойко Борисов заяви, че утре (14 ноември) ще подаде оставка, ако кандидатът на ГЕРБ не спечели изборите за президент. Борисов подчерта, че партията му няма да остане във властта под никаква форма, в случай че загуби балотажа.

Ако министър-председателят хвърли оставка, предсрочни парламентарни избори ще могат да се проведат едва през април 2017 година.

На какво се дължи този необичайно дълъг срок? При евентуална оставка на Борисов държавният глава Росен Плевнелиев е длъжен отново да връчва мандата за съставяне на правителство в рамките на 43-ия парламент.

Според резултатите от парламентарните избори на 5 октомври 2014 г. мандатът отива първо при ГЕРБ – партията с най-голяма подкрепа, после при БСП, а при неуспех – при трета партия, избрана от Плевнелиев.

Срокът за връчване и връщане на „неизпълнен“ мандат е седем дни за всяка партия, но няма срок, в който президентът да връчи първия мандат.

При невъзможност за съставяне на кабинет в рамките на този парламент, оставката на правителството е факт, но Плевнелиев няма право да разпуска Народното събрание и да насрочва дата за нови парламентарни избори.

Причината – конституционно изискване, според което президентът не може да подписва такъв указ в последните три месеца от мандата си. Мандатът на Плевнелиев изтича на 22 януари 2017 г.

Сегашният държавен глава обаче все пак трябва да сформира служебно правителство, което до управлява страната с действащ парламент.

Има и друга хипотеза, че Плевнелиев няма да бърза с връчването на първия мандат, а тъй като цялата процедура по връчване и връщане на мандата отнема около два месеца, кабинетът „Борисов 2“ ще работи до мандата на новия президент.

С встъпването в длъжност на новия – пети президент на България, той ще трябва веднага да разпусне Народното събрание и да насрочи дата за извънредни парламентарни избори.

Срокът между датата на издаване на указа и датата на вота е два месеца.