Oтвъд любовта
Разделяхме се спокойно,
което ще рече – окончателно.
И вече бяха излишни
заобиколните думи и погледи.
Затова…
Очи в очи додънно за пръв път
се срещнахме на прощаване.
Бе късно и все пак с един –
единствен миг разполагахме –
достатъчно…
За да надникнем
отвъд любовта
и да видим стъписани,
че отвъд любовта
е пак любов,
тъй както отвъд хоризонта
е пак хоризонт.
И още по-необятен.
И още по-миражно
непостижим.
Блага Димитрова