Какво е маслото, което ядем? С токсини, вода, алергени

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Oт изследвани десет марки краве масло от Българска национална асоциация БНА „Активни потребители“ само в две няма проблеми.

В пет марки има груби нарушения, които са директно фалшификации на оригиналния продукт, каза Богомил Николов – изпълнителен директор на Асоциацията.

Най-безобидният проблем е неточната информация за съдържанието в продукта. При две търговски марки мазнините са по-малко от декларираните 82 процента, какъвто е световният стандарт. В други три продукта има повече вода /от стандартните 16 процента/ или са добавени немлечни мазнини.

Основният проблем е и влагането на натамицин, известен и като Е 235 в маслото. Това е забранено в целия Европейски съюз, каза Николов. Той се слага за увеличаване на срока на годността, защото е средство, което спира развитието на мухъл и плесени в някои сухи сирена и трайни колбаси. Вложените количества натамицин в маслото са между 8 и 32 милиграма на килограм, което е много, каза д-р Сергей Иванов – управител на „Център по биология на храните“.

Натамицинът е слаботоксичен, но не е изпитван ефектът от влагането му в хранителните продукти. Той предпазва от плесени и мухъл, но не предпазва от развитие на бактерии и освен това е алерген, обясни още той.

Краве масло за проверките са взети от един склад в Несебър и един в Бургас в средата на август тази година. Фирмите, които показаха отклонение в пробите с маслото, са същите, които имаха проблеми през предходните две години, въпреки санкциите на КЗК и други инстанции. Очевидно, че това не са инцидентни случаи, каза Богомил Николов.

От асоциацията препоръчват забрана за ползване на немлечни, хидрогенирани мазнини в млечни продукти. Вратичката за злоупотреби е отворена с възможността да се предлагат заместители на млечни продукти, пише БТА.

Предлагаме да се криминализира влагането на тези съставки в храната. В Белгия например, след случая с фипронил в яйцата, двама души бяха арестувани, тече дело и те вероятно ще получат ефективни присъди.

Надзорът на Агенцията по контрола на храните трябва да се засили, а оценката на риска трябва да се развие и усъвършенства, защото явно е неефективна, заяви Николов. Когато тествахме за нарушения 30 сирена хванахме шест с проблеми. Агенцията беше тествала 300 и беше хванала само три, добави той.

Настояваме за редовни проверки на храните в училища, детски градини, хотели и болници, защото тези нередовни продукти се пласират именно там, каза Николов. Уведомили сме и икономическа полиция, които тази седмица са взели проби от същите складове. Агенцията по храните не сме сезирали, защото колкото пъти сме го правили те не потвърждават сигналите, каза Николов.

Източник: dnes.bg / Анисия Иванова

[elfsight_social_share_buttons id="1"]