Мюнхен реши, че вече няма да обсъжда проблемите на българите и румънците – въпреки че те стават все повече. Защо? И как живеят бедните българи в най-скъпия германски град?
Те спят по пейки, в палатки или в изоставени сгради. Сутрин се събират около централната гара с надеждата някой да ги вземе на работа. Поне за един ден. Без значение срещу какво заплащане. Става дума за т.нар. мигранти по бедност от България и Румъния, дошли да търсят по-добър живот в Мюнхен – най-скъпия град в Германия, пише Дойче веле.
През последните четири години общината редовно свикваше кръгли маси по проблемите на бедните източноевропейци. Сега обаче тези срещи остават в миналото: преди броени дни Мюнхен реши, че ги прекратява.
„Това решение не е правилно. Не разбирам защо е взето“, казва в интервю за Дойче Веле българката Димитрина Ланг, която от май 2017 г. е председателка на Миграционния съвет на Мюнхен. „В града пристигат все повече българи и румънци, а много от тях нямат достатъчно средства. Колкото по-висок става броят им, толкова повече ще стават и проблемите, на които трябва да се търси решение“, категорична е българката.
Тя добавя, че много от инициираните проекти за оказване на помощ на тези хора ще продължат да съществуват и след закриването на Кръглата маса. „Общината трябва да продължи да търси решения на нововъзникващите проблеми“, критикува тя.
600 евро за едностайна квартира
Проблемите на мигрантите по бедност от България и Румъния са свързани най-вече с намирането на жилище и работа, както и с осигуряването на медицинска помощ, подчертава Димитрина Ланг, която е и основателка на Българското дружество за взаимопомощ в град Мюнхен.
„Много българи са се обръщали към нас с молба за помощ. На някои дори сме успявали да намерим жилище. Но няма как да помогнем на всички“, признава тя.
Мюнхен е един от най-скъпите градове в Германия. Заплатите там са по-високи, отколкото в други части на страната. Но наемите също. „Най-евтината едностайна квартира струва на месец поне 600 евро. Ако не и 800 евро. А месечният наем за обикновено тристайно жилище в средно добър квартал е между 1200 и 1500 евро“, казва Димитрина Ланг и уточнява, че става дума за наема без режийни разноски и такси. „Човек може да си наеме и легло в обикновена стая, в която са настанени още няколко души. Често в такива стаи спят по четирима или дори петима. А на легло се плаща по 300-400 евро.“
„От началото на годината действа закон, по силата на който човек не може да се регистрира в общината като гражданин на Мюнхен, ако не представи договор за наем. За да си намериш пък жилище под наем, трябва да представиш удостоверение за това, че си получавал заплата поне три поредни месеца“, обяснява председателката на Миграционния съвет. „Така много хора, особено тези, които идват тук без финансови средства, без образование и професия, попадат в един дяволски кръговрат, от който няма излизане.“
От разговора с Димитрина Ланг става ясно, че много българи се хващат на работа за жълти стотинки – за 2 или 3 евро на час. „Колкото да изкарат нещо за храна. Но и за да не стоят навън на студено“, казва тя. „Някои от тези хора идват със семействата си – с жените и с децата си. И не искат да се връщат в България – въпреки лошите условия, в които живеят в Мюнхен.“
Една част от бездомните българи и румънци получават временно място в приют. Става дума за т.нар. „Програма за спасяване от студа“ (Kälteschutz), инициирана именно от Кръглата маса, която, както казва Ланг, за съжаление вече няма да се организира. „Но там хората не могат да останат за дълго. По принцип отиват в тези приюти за една нощ – до 9 часа сутринта“, обяснява българката.
Тя добавя, че градът може да намери на нуждаещите се българи и румънци и социални жилища, чийто наем обаче те са длъжни да започнат да изплащат от момента, в който си намерят работа. „Това означава, че те взимат един вид заем от общината, който после трябва да връщат. Тези жилища не са безплатни, те са дори по-скъпи от стандартните социални жилища“, уточнява Ланг.
15 000 българи в Мюнхен
По нейните думи безработните българи нямат право на обикновено социално жилище, чийто наем се поема изцяло от общината. „В началото на годината в сила влезе закон, според който гражданите на ЕС нямат право на социални помощи, вкл. безплатни социални жилища, през първите пет години от пребиваването си в Германия. На такива имат право само онези, които са работили. Например – ако някой е работил една година и загуби работата си – вече има право на помощи. Но ако никога не е работил в Германия – не“, казва Димитрина Ланг.
Според данни на общината през 2006 година в Мюнхен са били регистрирани малко под 3000 българи и близо 4300 румънци. В края на 2016 година българите са били 13 000, а румънците – 18 000. Към тях трябва да се добави и броят на бездомните източноевропейци, казва Димитрина Ланг.
„Предполагам, че на територията на града живеят още 2000 българи, които не са регистрирани“, казва тя. Много от тези хора спят в изоставени сгради, в парковете или по приюти. Според Ланг броят им скоро няма да намалее. Вероятно дори ще продължи да се увеличава.
„Тези, които искат да дойдат в Мюнхен, трябва да имат познати, при които да отседнат поне в началото, докато си намерят квартира, или пък да си намерят жилище в Мюнхен още докато са в България“, казва Димитрина Ланг.
„Не искам да обезкуражавам българите. Много хора започват тук от нулата. Но нека тези, които имат намерение да заживеят в този германски град, знаят, че без финансови средства и професия животът тук е изключително труден“.
Източник: Dnes.bg
