Още една източноевропейска държава е на път да се сдобие с популистко управление, насочено срещу имиграцията и против Европейския съюз – партията на милиардера Андрей Бабиш ANO има преднина в социологическите проучвания преди парламентарните избори в Чехия през октомври.

Централно-европейската държава ще се присъедини в това отношение към Полша, Унгария и Словакия. Ако това звучи зловещо, в региона има поне една опора срещу екстремизма – капиталите от Западна Европа.

Западните инвестиции играят толкова важна роля в икономиките на всичките тези държави, че политиците националисти правят така, че страните им да изглеждат повече като враждебни колонии, отколкото като партньори в голям проект за интеграция, пише Леонид Бершидски в Bloomberg.

В публикуван наскоро доклад Филип Новокмет, Томас Пикети и Габриел Зукман безцеремеонно наричат източноевропейските държави „собственост на чужди страни.“

„Собствениците са от ЕС (най-вече от Германия),“ се казва в доклада. „Така че в известен смисъл това не е напълно различно от ситуацията в периферните региони, които са собственост на по-просприращите централни райони в голяма федерална държава.“

За Пикети и неговите сътрудници това е неудобство, защото изкривява данните за неравнопоставеност: По-голяма част от богатството на една страна и доходите се трупат от чуждестранни акционери, които не принадлежат към местния 1% от най-богатите, така че страната изглежда по-равнопоставена, отколкото всъщност е.

Това обаче носи и по-големи последици.

Съотнесени към БВП, източноевропейските държави имат най-големите негативни нетни позиции в ЕС, ако не се считат Ирландия, Гърция, Кипър, Португалия и Испания (които получиха сериозни спасителни средства по време на последната финансова криза).

Страни с чужди собственици 

За разлика от засегнатите от кризата страни от PIGS, държавите от Източна Европа натрупват тези позиции, като постоянно привличат повече чужди инвестиции, отколкото правят. Съотношението на чуждите инвестиции към БВП в тези страни е по-високо, в сравнение със средното за развитите държави.

Любимците на инвеститорите

Лидер по съотношение на чуждите инвестиции към БВП е Унгария с близо 65%. В Чехия нивото е около 50%, докато в Словакия и Полша възлиза на 45% и 40%, респективно. За сравнение, средното ниво при страните от ОИСР е под 40%.

Подобни нива на инвестиции в миналото караха тези страни да се чувстват горди, демонстрирайки тяхната отвореност и сърдечно желание да се интегрират в по-богатата част на Европа.

Докато обаче в ЕС не забушуваха икономически бури, тези държави не осъзнаваха напълно, че това да станеш „чужда собственост“ носи и разходи.

Край на местните капитали в банкирането

По данни на Raiffeisen Research от 2015 г., делът на притежаваните от чуждестранни банки активи в банковата система на Словакия е близо 100%. В Чехия е над 80%, а в Унгария и Полша – 80% и 60%, респективно.

Местните компании откриха по време на финансовата криза, че чуждестранните банки са първите, които огриначават кредитирането. В други сектори голямото чуждестранно присъствие означава голяма заплаха за безработица, ако страната внезапно стане по-малко привлекателна за чуждестранния капитал.

В Полша и Чехия една трета от работаната сила е наета от чуждестранни компании. Това също така са най-големите и икономически най-важните компании: в Полша те произвеждат две третия от целия износ на страната; в Чехия съставляват 42% от добавената стойност.

Загубата на дори само няколко от тези компании може да доведе до болезнен обрат на икономическите тенденции – нещо, което Бабиш, бизнесмен и бивш финансов министър, разбира добре.

Германия, Холандия и Франция са най-големите инвеститори в източноевропейските икономики. Предимствата от инвестициите в региона са очевидни за компаниите от тези страни: те могат да понижат трудовите си разходи, без да местят производството прекалено далече от традиционните си пазари или да правят компромиси с протекциите, които имат у дома.

Популистките правителства могат да налагат на чуждестранните банки и вериги супермаркети специални данъци, както вече го направиха унгарският премиер Виктор Орбан и полското правителство и както Бабиш вероятно ще направи, ако получи властта, но само до определена степен – ако се стигне прекалено далеч, чужденците може да решат да си тръгнат, изоставяйки тези сравнително малки икономики.

Унгарското, полското и чешкото правителство може да се противопоставят на европейските директиви за бежанците и да заемат твърди позиции, когато ЕС ги критикува заради опитите им да наложат контрол над съда в собствените си държави.

Това обаче няма да промени фактическия им статут на икономически колонии на по-богатия Запад, освен ако популистките правителства не предприемат мерки за експроприирането на чуждестранните компании – нещо, което е немислимо.

Милош Земан, президентът на Чехия, заяви наскоро, че може би е по-добре да се изгубят субсидиите от ЕС – нещо, с което Западна Европа заплашава, отколкото да се приемат мюсюлмани имигранти. Загубата на помощите обаче не е реалната заплаха, а несигурността, която чуждестранните компании ще изпитат по отношение на променящия се бизнес климат.

Разпокъсването на сплотеността на ЕС и най-вече противопоставянето на европейските съдилища може след време да доведе до това, защото би отслабило защитата на западноевропейските инвеститори.

Орбан, който е по-дълго на власт от своите колеги от съседните държави, разбира това добре: той нееднократно е смекчавал политиката си в резултат на решения на европейските съдилища.

Орбан също така не оспори директно взетото наскоро съдебно решение, с което източноевропейските държави се задължават да участва в плана на ЕС за разселване на бежанци.

Националистическата реторика може да заблуди някои гласоподватели да си мислят, че техните лидери са наистина независими. Изборът, в крайна сметка, пред източноевропейските политици обаче не е голям – или се задоволяват основно с привидно бунтуване, или увеличават вероятността и риска от загубата на инвестициите, от които техните икономики зависят.

Това всъщност не е избор; Източна Европа, в крайна сметка, ще трябва да приеме интеграцията, както преди време прие членството. Според Бершидски, в края на краищата, след време вече няма да има значение къде е централата на дадена европейска компания, защото обединена Европа ще има общ бюджет, а икономическото сближаване ще стане неизбежно.

Национализмът може и да е във възход в момента, но вече е прекалено късно – източноевропейските държави са отворени за инвеститори от прекалено дълго време и вече са изгубили прекалено голяма част от контрола над икономическото си бъдеще, за да запазват политическия си контрол.