На 5-ти септември 1946 г. е роден великият Фреди Меркюри. The Queen създават музика, която олицетворява най-добрите тенденции на 70-те – тяхната чувственост и хедонизъм, техните самоупоения и наслаждения на относителния просперитет и свобода на времето, тяхната еуфория.

Фреди е роден на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар (тогава колония на Великобритания, сега част от Танзания), в иранско семейство, изповядващо зороастризъм и на британска чиновническа служба. Има сестра Кашмира Булсара-Кук. Първите си 14 години прекарва в различни британски колонии. Започва да свири на пиано 7-годишен. Получава основно и средно образование в Индия – в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон. Оттогава са и първите му изяви като музикант – пианист в училищната рок-група The Hectics.

През 1959 г. семейството се премества в Англия. В училище постоянно го дразнят заради необичайната му външност и говор. Без да получи одобрение от родителите си, постъпва в колежа за изкуства и дизайн. Тези умения по-късно Меркюри използва при създаването на герба на групата Куийн.

Като дете Меркюри слуша много индийска музика и едно от първите му влияния идва от боливудския певец Лата Мангещар, благодарение на когото е имал възможност да посети Индия.

Състудент запознава Меркюри с музикантите от малкоизвестната група „Смайл“ – Брайън Мей и Роджър Тейлър.

През 1969 година Меркюри се присъединява като вокалист на групата Ibex. Следващата година участва в три концерта с поредната група, преди да разбере, че групата на приятелите му Брайън Мей и Роджър Тейлър „Смайл“ се е разпаднала.

Куийн

След разпадането на „Смайл“ Меркюри, Мей и Тейлър основават „Куийн“. Фреди е този, който предлага името.

Първият концерт на Меркюри, Мей и Тейлър е на 27 юни 1970 година, все още под името „Смайл“. Групата сменя няколко басиста, преди към групата да се присъедини Джон Дийкън през юли 1971 година.

Стилът на „Куийн“ непрекъснато се мени. В едно музикално произведение звучат причудливи смесици от рок и опера, източни мелодии и мощни хорали. Фреди е блестящ пианист и държанието му на сцената заразява всички.

Извън сцената Меркюри е много по-срамежлив и тих. Не обича да дава интервюта. Харчи над 4 милиона паунда за парти, по повод свой рожден ден. Организираните от него празненства се помнят със своята пищност, великолепие и разюзданост. 39-ят рожден ден е увековечен в клипа от песента „Living on my own“.

Маниак на тема котки – имал общо 8, предимно персийци.

Смърт

Фреди Меркюри умира от пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН на 24 ноември 1991 г. на 45 години в Лондон.

През годините той упорито и до последно отрича болестта си. На 23 ноември 1991 г. Фреди вика мениджъра на „Куийн“ Джим Бийч в къщата си в Кенсингтън, Лондон, и му връчва съобщение за пресата:
„ Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици, искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките ми. Но дойде моментът моите приятели и фенове по целия свят да научат истината. Надявам се, че всички ще подкрепят мен, моите лекари и всички останали по света, които се борят срещу това ужасно заболяване. “

24 часа по-късно Фреди умира. Погребението е по зороастрийски обичай. Фреди е кремиран.

Завещава част от богатството и дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин, до днес нейна собственост. Останалия дял оставя на сестра си и на част от домашния си персонал.

А следващите редове са смразяващи:

В началото на 1987 г. на Фреди Меркюри е направена смъртоносната ваксина от хепатит В, която предизвиква имунен дефицит. Ваксината преди това е проверена върху много гейове. Именно тогава стартира цялата СПИН „епидемия“ в САЩ.

Мистерията около смъртта на Фреди Меркюри вероятно никога няма да бъде разкрита в нейната цялост, тъй като тя е свързана с глобалния медико-промишлен комплекс, влизащ в корпоративни съвокупления с шоу-бизнеса, както и с таблоидите във Великобритания, EMI и „Queen Productions,“ с много от неговите приятели и разбира се, с личния лекар на Фреди – Гордън Аткинс и неговите подчинени.

Бронята на официалната версия на болестта и смъртта на Фреди се разбива лесно, въпреки че в съзнанието на масите остава проклятието: „Фреди Меркюри умира от СПИН.“

Това не е така. И аз се надявам, че мога да ви кажа съвсем просто какво се е случило в действителност.

Веригата с убийците на Фреди Меркюри се простира до самия връх, където са ръководителите на фармацевтичните корпорации, представители на милитаризма и нео-колониализма, най-големите финансови магнати и в крайна сметка, всичките повелители на този свят, за което ние знаем абсурдно малко.

Кой точно е отговорен за това решение – това никога няма да узнаем. Но дали наистина са важни за нас имената? Това е същността на корпоративните престъпления – те се извършват от някой безличен субект.

Мога само да конкретизирам това: поръчителите на убийството на Фреди – това са милитаристите, които оглавяват анти-СПИН програмата.

Изпълнителите – личният лекар на певеца Гордън Аткинс и неговите поддръжници, заедно с Джим Бийч.

В началото на 1987 г. в тялото на певеца е въведена смъртоносната ваксина срещу хепатит В, което води до катастрофален имунодефицит. Новата медицинска макрокорпорация, която може да бъде наречена „SPIDPROM“, е все още доста нова. Програмата се управлява от две от великите сили – медико-промишления комплекс и висшите милитаристични кръгове. Идеята за ново биологично оръжие, наречено СПИН все още зрее в съзнанието на своите създатели.

Хиляди гейове продължават да умират болезнено и да попълват необходимите статистически данни. Истинската причина за тези смъртни случаи (ваксината срещу хепатит Б) е старателно прикривана. Вместо това епидемията е обявена за „неизвестно заболяване“, колебливо наречено СПИН. Но какво по-нататък следва? Теорията все още не е готова, практика също липсва.

Военните кръгове в Съветския съюз веднага се намесват в този комплот и правят изявление: „Америка започва да разработва нови биологични оръжия“. Генералите на СССР вярно чуват техните колеги в чужбина. В отговор вестник Time (от 17-ти Ноември 1986 г.) определя мнението на СССР като „инфекциозна пропаганда“. Същият ден в Ню Делхи излиза публикация в Times of India, която е солидарна със становището на Съветския съюз и предупреждава за биологичните оръжия, вече излезли извън контрол.

Робърт Гало още през 1984 г. прави сензационно изявление за откриването на нов „вирус“ (той никога не получи Нобелова награда, теорията му бе разгромена). Практика и последователна концепция все още няма, както няма и „лекарство“, което би могло да бъде продадено. Имуностимулатори? За медицинската логика – да. Но не и за логиката на създателите на био оръжията. Те вадят от рафтовете най-токсичното вещество, неприличащо дори на химиотерапия, в рекордно кратки срокове се правят изпитвания и под аплодисментите на гей активистите, настояващи за нови „иновативни лекарства, го хвърлят на пазара на астрономически цени.

Всичко това се случва през 1986-1987 г. Годините на раждане на една от най-влиятелните корпорации и до днес, годините на бясна дейност на истинския елит на бъдещия SPIDPROM все още не влязъл в период на стагнация. Парите се изтеглят отвсякъде, но най-вече от най-богатите в САЩ и раковите фондации.

За убедителност SPIDPROM отчаяно се нуждае от една рок звезда с диагноза СПИН. И за предпочитане е най-голямата рок звезда.

Върхушката проСПИН избира за ролята на жертва най-подходящия човек -Фреди. На първо място, той е мега звезда и дава възможност за една наистина голяма рекламна кампания за процъфтяващата СПИН промишленост. На второ място, този човек често ходи в гей клубове и разбира се, той взима наркотици. Всичко това може да се използва прекрасно.

Гей? Изглежда така … Заговорниците вече може да се успокоят с етични съображения, както се утешаваше с тях създателят на ваксината срещу хепатит В, избирайки сред жертвите си само гейове, които имат безразборни сексуални контакти. „Човешкият боклук – гейове и наркомани. За всички ще бъде по-добре, ако ги унищожат“ – горе-долу така се утешават заговорниците. По това време СПИН все още се приписва само като вирус на хомосексуалисти. Хетеросексуалните, както и африканските деца, могат да спят спокойно.

Ананова пише: В средата на 80-те, началото на 90-те години в историята на западния шоу-бизнес е написана една от най-мръсните и тъмни страници, която може да се нарече „лов на звезди.“ Нейни жертви стават известни мъже – красиви, милионери и идоли на милиони самотни или разведени. Рок Хъдсън, Фреди Меркюри, Рудолф Нуриев… Жертвата се разболява и изгаря за рекордно кратко време. До леглото на безпомощния умиращ обезателно се оказва някой активист за борба срещу СПИН или движение за правата на сексуалните малцинства.

Причината за смъртта е обявена като СПИН, като накрая жертвата посмъртно става хомосексуалист. Мълчанието на роднини и приятели се купува, с мениджъри и компании се договаря, репутацията на покойния идол се унищожава с публикации за дивия му сексуален живот и скандални откровения на самопровъзгласили се приятели, които са широко рекламирана в пресата. С разпространение на клюки за мъртвите идоли, те смазваха техните фенове и призоваваха всички за борба със СПИН чрез дарения на скромни (или не) дарения за същите тези фондове, за използването на презервативи и борбата за правата на хомосексуалистите.

Анализът на материалите по тази тема доведе до много разочароващо заключение – информацията за болестта и смъртта на Фреди Меркюри е тайна. Дори и сега, десет години след смъртта му. За всеки известен човек, който умира при сходни обстоятелства може да намерите всичко: от датата на диагнозата – година, месец и ден, името на лекаря, съобщил ужасните новини, името на болницата, където се е случило, приблизителна дата, когато за съжаление човекът е разбрал, че е ХИВ-позитивен, как и къде е бил лекуван, какви лекарства е вземал и какви процедури е правил, как е протекло заболяването и т.н. и т.н. Това може да разберете за всеки – с изключение на Меркюри.

Не мисля, че може да научите за други жертви на СПИН промишлеността, но с Меркюри се решава мигновено: тялото му е кремирано веднага в присъствието на няколко роднини и приятели. Историята на болестта му е засекретена или просто е изчезнала.

Защо само в първия параграф на неговото завещание е записано неговото разпореждане за незабавна кремация (Фреди много пъти е казвал колко дълбоко мрази погребалния бизнес)? Може би защото трупът на Фреди е провокирал гледки от концентрационните лагери с хората-скелети? Нещо прекалено страшно? Има обаче друго обяснение.

С това обяснение се сблъскваме, когато четем мемоарите на Джим Хътън – служител, приятел или най-добър приятел, но определено е един от най-близките хора през последните години на Фреди. Очевидно на Джим Хътън може да се има доверие. Може би той сам е добавил някои порно картинки, може да се прави на твърде независим и дори арогантен във връзка с Фреди, може би Фреди никога не е правил секс с него, а само го е целунал по челото и са живеели като двама монаси, за което Фреди говори в едно интервю в Ибиса през 1987 г., но както изглежда, той е последният приятел на големия певец, с който се чувства комфортно и като у дома си, отчаян в опитите си да намери пазителка на домашния уют в някоя от жените си.

И така, първият удар се нанася от таблоидите. Джим разказва: „При пристигането ни от нашата японска ваканция, веднага след като напуснахаме паспортния контрол, към нас се завтекоха фотограф и репортер от „Флийт стрийт“, пъхайки под носа на Фреди ужасна история за СПИН. Под заглавие „Звездата на Queen Фреди в шок от СПИН“, News of the World пише, че „Фреди тайно e преминал тест за СПИН в Харли Стрийт под истинското си име Фреди Буласарa“. Резултатите показват, че „смъртоносната болест“ не е открита.

Статията е пълна глупост от началото до края. Фреди беше изненадан. Защо никой от офиса в Лондон на Queen не вдигна тревога и не го информира за тази история?

„Мислите ли, че приличам на умиращ от СПИН? – попита Фреди. – Писна ми от всичко това, а сега си върви и ме остави на мира.“

И така, първата атака се провеждa в началото на 1986 г., в съзнанието на масите е хвърлeно първото семе на СПИН легендата чрез жълтата преса, корпоративно здраво свързана със СПИН промишлеността.

Отсега нататък в очите на обществеността Фреди и СПИН започват да си съжителстват. Повече мръсни статии не са необходими.