Точно преди година, на 30 септември 2015 г., Русия предприе една от своите най-големи кампании в своята съвременна история. Нейни цели станаха стабилизиране на режима на Башар Асад и намиране на политическо решение на кризата в Сирия. Основните пунктове на операцията, отначало планирана като краткосрочна, не бяха постигнати и Сирия се превърна в място, където се сблъскаха геополитическите интереси на Русия и САЩ.
Решението за използване на военна сила в Сирия от военнополитическото ръководство на Русия не било взето лесно. Според руското издание „Власть”, то е резултат от отчитане на няколко фактора: от резултатите в анализа на спецслужбите за потенциалните заплахи за РФ до нежеланието на Владимир Путин да повтаря грешките на Москва по отношение на Либия през 2011 г.
Съществували и рискове за имиджа на страната: преди малко повече от година Крим станал част от Русия, което западните страни оценили като „анексия”, и затова въвеждането на пълноценен военен контингент в Сирия би провокирало нови нападки осно външната политика на РФ.
Именно заради това в Кремъл решили да се ограничат с безконтактни методи за водене на войната.Това бил относително сигурен (тъй като ислямистите нямали система за ПВО) и много по-евтин вариант, отколкото издръжката на армейски подразделения на отдалечен театър на военните действия.
Към 26 август планът бил одобрен на висше равнище: министърът на отбраната Сергей Шойгу и неговият сирийски колега Джасем ал-Фредж подписали споразумение за разполагане на руската авиационна групировка на базата Хмеймим за безсрочен период за борба с терористите.
За да подчертае законността на действията на своите въоръжени сили, Кремъл трябвало да получи запитване от Башар Асад. Това би означавало, че Русия е единствената страна от воюващите в Сирия, която действа в рамките на международните правила.
В резултат документът се оказал у Владимир Путин едва на 29 септември. Това обаче не било свързано с бюрократични усложнения – дипломати разказват, че Асад бил готов на всякакви отстъпки, само за да получи силова подкрепа. Този месец бил необходим на Министерството на отбраната на РФ за подготовката към военни действия.
Операцията в Сирия станала фактически първата от времето на 5-дневната война с Грузия през 2008 г. Тя трябвало да стане не само изпит за въоръжените сили на РФ, чието реформиране започна още при министър Анатолий Сердюков, но и сериозна проверка за самия Сергей Шойгу.
Подготовката за операцията е водена с особено внимание. В течение на август-септември започва нарастване на силите и средствата: големите десантни кораби („Новочеркасск“, „Королев“, „Саратов“, „Азов“ и „Цезарь Куников“), а след това и купените спешно кораби от Турция, получили статут на кораби от ВМФ на РФ, започнали да превозват от Новоросийск в сирийското пристанище Тартус боеприпаси, гориво-смазочни материали и специална техника. С тази дейност едновременно се занимавали и самолетите на военнотранспортната авиация.
Натрупвайки достатъчно количество оръжия, оставало да се пребазират бойните самолети и вертолети. Независимо от мерките за повишена секретност (цялото прехвърляне станало на фона на учението „Център-2015”), американските спътникови системи открили увеличеното военно присъствие на РФ в Латакия, но не направили опит да попречат.
Към 30 септември в авиобаза Хмеймим била сформирана пълноценна смесена авиационна групировка от повече 50 машини ((изтребители Су-30СМ, бомбардировачи Су-34 и Су-24М, штурмовици Су-25, вертолети Ми-8 и Ми-24П, а също така разузнавателни самолети).
Охраната на Тартус и на Хмеймим била поверена на 810-а бригада от Черноморския флот и на 7-а десантно щурмова планинска дивизия на ВДВ. Отрядите на силите за специални операции при необходимост трябвало да провеждат диверсионни и спасителни операции.
Общата численост н състава достигнала, по експертни оценки, от 1500 до 1900 души. Самата авиобаза е прикрита със системи за ПВО „Бук-М2” и „Панцирь-С1” и модернизирани сирийски комплекси (ремонтирани от руски специалисти).
В Сирия са прехвърлени безпилотни летателни апарати (тип „Орлан-10”), бронирани автомобили „Волк”, бронетранспортьори БТР-82А, танкове Т-90С, тежки огнеметни системи ТОС-1А, „Урали” и КамАЗи.
С тези сили Русия се подготвила да започне военновъздушната операция и да я водят, както уверявали високопоставени кремълски и военни чиновници, докато сирийската армия премине в настъпление.
Година по-късно в Русия вече се въздържат от такива ангажиращи и оптимистични формулировки. На войната в Сирия не й се вижда краят.
