fbpx

Как гифовете покориха интернет?

В ера, когато информацията ни залива 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, когато има натиск да изпъкнете и общо очакване, че трябва да реагиране на новините в реално време, трябва да кажем нещо колкото се може по-бързо и емпатично и го правим с гифове, пише ВВС.


Гифът 
(graphics interchange format) присъства навсякъде в съвременните медии в различни форми – като ярко лого на бранд или като поздравителна електронна картичка. Той се възприема най-вече като синоним на „гифа реакция“ – кратък анимиран клип, публикуван, за да изрази конкретна емоция.

Тези гифове включват филмови или музикални звезди, анимации или котки и въплъщават различни емоции, които са се превърнали в ежедневие благодарение на социалните мрежи – „въртене на очите“, „хващане за главата“, „нарочно изпускане на микрофона“.

Гифовете са силни кратки мелодраматични клипчета, които изглеждат доста младежки, така че вероятно ще се изненадате да разберете, че тази година стават на 30.

През юни 1987 г. гифът е създаден от екип на CompuServe, ръководен от американския разработчик на софтуер Стив Уилхайт. Форматът използвал Lempel-Ziv-Welch техника за компресиране на данни, което означава, че размерът на файловете може да бъде смален, без да се влошава качеството им.

Това се оказало революционно в ера на изнервящо бавна връзка. През годините започнали технологични войни, включително с предизвикателството от средата на 90-те години на миналия век от формата png (portable network graphics). 

Но с процъфтяването на дигиталната култура и все по-мобилните устройства, възможностите за персонализиране на гифовете също нараснали.

Социалните мрежи и сайтовете за дискусии, като Tumblr и Reddit, както и услугата за съхраняване на снимки Imgur, изиграха ключова роля в превръщането на гифовете в масово споделено преживяване.

През 2012 г. „гиф“ беше определена за дума на годината в САЩ от Оксфордските речници. Ако сте публикували гиф след това обаче, почти сигурно сте използвали Giphy. Тази базирана в Ню Йорк компания е създадена като търсачка през 2013 г. от Алекс Чънг и Джейс Кук.

Giphy сега има екип от 70 души, включително сайт, приложения и интегрирани платформи в Twitter, Facebook и Whatsapp. В момента тя се оценява на 300 млн. долара и през юли 2017 г. е имала 200 милиона активни потребители на ден.

Това не е толкова технологично развитие, колкото човешко възприемане“, казва д-р Сара Торнтън, социолог от Сан Франциско и автор на книги, сред които бестселърите „Седем дни в света на изкуството“ и „33 артисти в три действия“.

„Основаният върху опита на потребителите дизайн е в основата на технологичните компании. Потребителският интерфейс е от ключово значение, той трябва да е само на няколко клика разстояние“, допълва Торнтън.

В среда, в която думите могат да са ограничени, емоционалното въздействие на гифовете също трябва да е директно: „Те са лингва франка (общ език – бел. ред.)“, казва Торнтън. „Те не са определени от лингвистични граници и са толкова прости, че дори децата могат да ги разберат“, отбелязва тя.

Гифовете действително обхващат различни поколения в темите си (които включват клипове – както на Марлон Брандо или Мерилин Монро, така и на Бионсе) и в потребителите си. 4-годишно момиченце вероятно все още не може да пише на 60-годишната си баба, но те могат свободна да обменят съобщения с гифове.

„Гифовете прибавят хумор към разговорите ни, но могат също така да бъдат уникален диалект между двама души“, казва Джъстин Гарбет, старши редактор на гифове за реакция в Giphy.

“Емоджитата и текстът предават много конкретни неща, с гифовете можете да добавите повече цвят към значението на думите. Емоджито с вдигнат палец е твърде недвусмислено, но гиф с вдигнат палец може да изразява вълнение, сарказъм, успокоение или колебание. Можете са използвате актьор, да се позовете на поп културата, сладко животно, всичко. Речникът ви е неограничен и можете да предадете много с малко усилия. Гифовете стигат навсякъде – текстови съобщения, публикации в социалните мрежи, в блог, каквото се сетите“, допълва Гарбет.

Съвършеният гиф

Британският журналист и писател Джъстин Майърс си е спечелил слава с използването на гифове по креативен начин, особено в онлайн публикациите си. Той признава, че внимателното подбиране на точните гифове може да добави още няколко часа към писането на статията му. Майърс гледа положително на начина, по който те завладяват въображението на хората.

„Не всеки има увереност да разкаже виц. Гифовете изравняват малко силите на терена – всеки може да бъде част от разговора. Изключение би било прекомерното използване на гифове, особено на по-нови, които са се превърнали в хит“, казва Майърс.

В същото време гифовете ни позволяват да преминем направо на въпроса, защото са толкова непосредствени, толкова чудесно двусмислени. Лесно можем да привлечем човек, който да се идентифицира с нас, ако използваме гиф, който ни представлява. Дори той да включва някой друг. Почти невъзможно е да бъдат интерпретирани погрешно“, допълва Майърс.

Подобно на всяка популистка форма, гифовете често са отхвърляни като „боклук“. Когато Майърс неотдавна въвел гифове в статия за онлайн изданието на Guardian, реакцията била смесена.

„Мислим, че гифовете са мейнстрийм, но всъщност те трябва да извървят дълъг път“, казва той. Реакцията на света на изкуството също са смесени, въпреки че гиф изкуството технически съществува от 1987 г.

Галерия Тейт във Великобритания използва гифове, за да вдъхне живот на колекцията си от 40-те години на XIX век, а сред съвременните художници, които използват гифове, е Ерик Янкър от Лос Анджелис, чиято творба от 2017 г. „Дългото сбогуване“ включва известния гиф, в който Обама изпуска микрофон.

Има напрежение между дигиталното и аналоговото“, отбелязва Торнтън. „Изкуството с главно „И“ е физически опит. Една от причините за популярността на художествените музеи е физическият опит – виждате нещата в галерия и те имат текстура, мащаб, физически взаимодействате с тях. Гифовете и jpeg могат да помогнат за продажбата на художествена творба, но хората наистина искат да я видят на живо“, допълва той.

Много са причините гифът да се превърне в хит. Барнет споменава качества като надеждност, неподвластност на времето и оригиналност, както и разбиването на четвъртата стена – сякаш действието е насочено директно към получателя.

Тяхното странно старомодно качество, напомнящо на немите филми, осигурява тяхната дълготрайност. Те разчитат на носталгията ни и на знанията ни за поп културата“, казва Мейърс.

Гифовете отразяват „автоматизацията на информационната култура. Днес всички хора вършат по няколко неща едновременно, съчетавайки разговори на различни устройства. Гифовете имат ритъм, който пасва на френетичното време“, смята Торнтън.

За няколко секунди тези компресирани визуализации могат да оставят трайно впечатление и да разкажат много за нас.

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
x