Психокомплексите са и своеобразни мишени в общуването. Стремежът е те да бъдат улучени. Така се облекчава задачата да управляваш хора и да постигаш набелязаните си цели.

Страх. Eдин от най-силните и действени психокомплекси. Десетки, стотици негови разновидности са в състояние да заставят човека да действа, подчинявайки се на желанието да отслаби пътищата на страха или изобщо да се избави от него. Сигурно сте забелязали колко често хората прибягват към заплахи, за да постигнат от вас желаното. Почти всички родители, поне така беше доскоро, до известно време успешно използват това достъпно средство. А после и възрастният човек се хваща на тази въдичка. Страхът от смъртта и страхът от неизлечима болест, страх от разобличаване, страх от загубата на престиж, страх за бъдещето – всичко това е стръв, която всеки е готов да клъвне, когато му казват: ако не направиш това и това, ще загубиш еди-какво си.

Любопитство. Тази човешка слабост е една от най-разпространените. А това означава, че могат да я използват всички. Достатъчно е да кажете, че разполагате с някаква конфиденциална информация за този или онзи човек, от когото се интересува събеседникът ви, и той е ваш. Мнозина се интересуват и от това какво говорят и мислят за тях другите хора или какво знаете лично вие за тях самите.

Скъперничество. Да се купи нещо ценно, но евтино, да се получат повече пари, без да се полагат особени усилия, да се запазят парите непокътнати при евентуална кризисна ситуация – всички това са естествени човешки желания. Можем да се отнасяме както си искаме към алчността, но тя е свойствена за много хора. А тя е нож с две остриета – мнозина се ловят поради собствената си стиснатост. Достатъчно е да им се предложи да икономисат пари по един или друг начин и те ще бъдат готови да изпълнят вашите желания.

Превъзходство. Мнозина се поддават на ласкателство. Изкуството да се правят директни и скрити комплименти в такива случаи е главното оръжие. Може да се направи комплимент на самия човек – да се изрази възхищение от неговата предприемчивост, ум, външност. Може с думи, поднесени в превъзходна степен, да се опише дейността му, да се отбележат успехите му на дадено поприще. Може да се говори ласкаво за неговата жена, деца, любовница, куче. И не на последно място да се направи комплимент по повод неговия автомобил, къща или вила.

Великодушие. Великодушието е черта на характера. Не може да се каже, че се среща често у българите. Добротата, душевната щедрост, тези прекрасни качества на човешката природа се използват най-вече за най-неблаговидни цели. Когато се търсят спонсори, по-предприемчивите често използват такива изрази като – „съдбата ще ти се отблагодари стократно“, „ти си щедър човек и само ти можеш да ми помогнеш сега“, „ти си способен да простиш онова, което другите не могат“ и т.н.

Състрадателност. Погледнете колко хора с протегната ръка се срещат по улиците, около църквите, в трамвая, в парка. Те се хранят от човешкото състрадание – рядко някой минувач не изпитва жалост и не се отзовава на бедственото им положение, подавайки им дребни стотинки или левче. Често пъти това е само игра за пред публиката и мнозина, които подават милостиня, знаят това и все пак се хващат на въдицата от жалост и състрадание. А и как да не помогнеш на инвалид, дете или старица?

Вина. Реагирате ли на обвинения от типа „ти подведе хората“, „ти предаде любовта ни“, „ти си лош баща, син, приятел“? Дали наистина сте виновни или не и кой е вашият съдия е друг въпрос. Важното е, че ако не оставате равнодушни към подобно изявление, значи някой умело въздейства върху вашия психокомплекс за вина и го прави може би съвсем не безкористно.

Мъжественост. Върху този психокомплекс се въдейства просто, казвайки напористо следното: „Бъди мъж! Виж как те използват. Докога ще им се даваш? Ти си слаб, ти си парцал, ти не си мъж!“

Женственост. На жената казват обратното: „Ти си истинска жена – умна, красива, секси, добра.“

Справедливост. Желанието да възтържествува справедливостта е във всеки от нас, макар че животът ни учи обратното. Това желание обаче е толкова опасно, че понякога се превръща в капан. И вие се хвърляте в битката, още щом чуете призивните звуци, струва ви се че това са фанфарите на справедливостта. А всъщност някой ви казва: “ С какво ти си по-лош от Иван, Драган и т.н.? Но те подминават, предават те на всяка крачка. Използват твоите връзки, идеите ти. Това е несправедливо.“

Мъст. Щом човек вече е усетил жаждата за справедливост, със сигурност може веднага да бъде тласнат към мъст. Да се хвърлят две-три дръвца в пламтящия огън е проста работа, а пожарът после се гаси трудно. Бъдете внимателни, когато ви казват: “ Тебе те предават. Не струваш и пет пари за тях. Докога ще търпиш това? Тези хора трябва да бъдат наказани, трябва да си понесат заслуженото. И мечът е в твоята ръка!“

Завист. Завистта прилича на ръждата – тя бавно, но сигурно разяжда човешката душа. И ако не бъде насочена в правилна посока, е в състояние да изяде и човешкия живот. Промъква се в ума ни с простичката мисъл, изказана от някой на глас: “ Всички сме еднакви, защо той има повече?“

Ревност. Борбата с ревността е трудна – тя възниква стихийно и е способна да помете всичко по пътя си като горяща лавина. А да се предизвика е лесно. Достатъчно е някой да посее в нас зърното на съмнението и то ще изкласи в подозрения и обиди. Хората са способни да ревнуват жените и мъжете си, братята, сестрите, децата и дори домашните животни. Обикновено е достатъчен едни намек: „Аз не съм клюкарка, но ти си ми приятелка и затова не мога да премълча. Понаблюдавай мъжа си сама и очите ти сами ще се отворят…“

Патриотизъм. Играта с патриотичните чувства на човека – това е твоят дом, твоята страна, твоите братя-славяни и т.н. неизменно предизвиква отклик в човешките души. Патриотичното чувство може да се разпали до такава степен, че човек без да се замисли да е готов да даде и живота си за идеята.

Секс, еротика. Еротиката, сексът са точно онзи сладък капан, в който се хващат дори най-внимателните професионалисти. Малцина са мъжете, които са способни да устоят пред разкошна красавица. Изобщо, когато общуват мъж и жена, всеки от тях възприема събеседника си и като сексуален партньор. Най-разпространената човешка слабост се използва и най-често в такива сфери като бизнес, разузнаване, политика с цел получаване на информация, събиране на компромати или с цел оказване на натиск.

Самолюбие. На някои хора е достатъчно да им се каже „слабак“ и те са готови да извършат и най-безумните постъпки, за да докажат, че не са страхливци. Самолюбието им може лесно да се подпали: „Докажи, че можеш да го направиш. Нали си силен, а не страхливец!“

За да се защити човек от чуждото влияние е необходимо преди всичко да познава добре своите слаби страни, което означава да признае своите комплекси. Това не е толкова трудно, ако не ги обявява пред всички.
Анализирайте събитията от последните месеци. Дали всичките ви действия са били по ваша воля или сте изпълнявали чужда? Ако някой ви е манипулирал, постарайте се да си изясните по какъв начин го е направил, чрез кои ваши комплекси и можете да бъдете сигурни, че сте направили първата крачка към самозащита.