Колко пъти сте вършили нещо, защото не искате да откажете на човека, който ви е помолил? Колко пъти приемате покани или посрещате гости, когато не ви е до това?

А колко пъти ви се случва да помагате на хора, които едва ли биха ви отвърнали така самоотвержено на жестовете?

Има хора, които просто не умеят да отказват. Или малко по-добре – все още не са се научили. Според някои психолози неумението да каже „не“ на хората и винаги да им угажда се дължи на неосъзнати комплекси и страх на индивида да не бъда отхвърлен и да загуби благоволението на околните. При други хора обаче може да се дължи на по-голяма доза доброта или наивност, характерни за по-младите.

Да помагаме на близките си е едно от най-важните и стойностни неща, които може да правим през живота си. Това ни носи удовлетворение от самите себе си и кара хората да ни имат доверие и да ни уважават.

Всичко е перфектно до момента, в който това ни носи удоволствие и не пречи на собствените ни планове. Когато се случва така да сме отзивчиви и да помагаме, просто защото не може да кажем „не“, тогава хубавото качество се превръща в проблем за нас самите.

Има хора, които дори са склонни да пренебрегнат собствените си планове и намерения, за да угодят на близките си, които в повечето случаи дори не узнават, че услугата, която им се върши, се превръща в проблем за въпросния човек.

Какво трябва да направим, ако сме от хората, които не умеят да отказват? Преди всичко трябва да погледнем собствените си желания и да си зададем въпроса – какво искам в тази ситуация? За колкото и дребни неща да става въпрос, когато правим компромис със себе си, трябва да е за някого, на когото истински държим, защото иначе е неоснователно. Ако се замислите, много често, когато правим компромис със себе си и помагаме на някого, не става дума за нещо крайно важно, а е въпрос човекът отсреща да положи малко повече усилия, за да се справи сам с въпросния проблем.

Така например, не е нужно вие да се разкарвате до любимия магазин на приятелката ви, за да й купите гривната, която толкова много си е харесала. Да, магазинът е във вашия квартал, но на няколко спирки разстояние, а и в момента сте толкова заети, че не може да си губите цял час за тази услуга, която на нея ще и отнеме два часа. Все пак гривната е за нея и тя може да си организира плановете така, че сама да си я купи, когато й е удобно.

Ето и друг пример: на друга ваша приятелка й е скучно, чувства се потисната и иска да се видите и да поговорите. Вие обаче точно в момента имате други ангажименти, които са свързани със срокове и с ваши лични отговорности.

Опитвате се да откажете, но насреща получавате остра реплика, която ви квалифицира, като „неангажирана“ с нейните проблеми и, че не проявявате достатъчно разбирани към любовните й мъки и депресивното й състояние.

В такъв момент си задайте въпроса: „А тя проявява ли разбиране към моите ангажименти?“ И се замислете, ако вие бяхте на нейно място, щяхте ли да правите подобни фасони.

Много често, хората, които не умеят да отказват, си изграждат имиджа на вечно разбиращите и отзивчивите. Те „научават“ околните да гледат на тях като на тези, които винаги може да бъдат помолени за услуга и никога няма да откажат.

Позволите ли си обаче да кажете „не, не мога“, тогава ви обвиняват и ви отправят упреци. Неодобрението и укорът на близките, ви кара да се чувствате зле и да изпитвате чувство на вина, въпреки че осъзнавате, че не сте извършили нещо нередно.

Ако се огледате, ще видите как много от вашите приятели и познати, изобщо не са измъчвани от подобни терзания и си живеят много по-добре и спокойно. На тях дори никой не им търси сметка, че не са дошли на някоя среща, рядко ги молят и за „по-нахални“ услуги. Това не означава, че ги обичат по-малко или че приятелите им не държат достатъчно на тях. А просто, че проявяват повече самостоятелност и околните имат респект към личното им пространство.