Какво е завистта? Тя е онова неудовлетворение на душата, идващо от факта, че някой има нещо повече от вас. Задайте си въпроса „защо смятам, че аз не мога да имам същото?”
И колкото и възможни причини да успеете да си съчините, помнете, че отговорът е само един: „Аз мога да имам онова, което пожелая. Ако го нямам, просто не го желая достатъчно силно и не полагам нужните усилия!”
Вярвате ли в способностите си, развивате ли ги, усъвършенствате ли се всеки Божи ден? Ако „да”, значи нямате време и сили да гледате към другите. Имайте търпение и резултатът няма да закъснее.
За съжаление обаче,има хора,които трудно се справят с този порок. Те може да са ваши роднини,колеги или приятели. Ето как да разпознаете завистниците:
Никога не отбелязват успехите ви. Когато ви се случи нещо хубаво, те нямат или по-скоро не искат да имат време да ви поздравят. Ако пък го сторят, то ще бъде с половин уста или ирония.
Втората отличителна черта на завистниците е тяхната неискреност в отношението към нас (уж съвсем на шега) или някое допълнение от сорта на „е, ама сега си голямата работа, нали?”
Пасивна агресивност. Обичат да ви напомнят, че вие ги превъзхождате, но това не е комплимент, а скрита агресия, която вменява вина, предизвиква съжаление и в крайна сметка – показват завист.
Твърде много комплименти. Не се доверявайте на приятелки, които често правят комплименти и то – за очевидни неща.
Клюкарстват с удоволствие. Този, който се интересува от подробни от живота на другия, се стреми да го принизи към собствения си, да го направи по-низш, защото зад това обикновено се крие искрена завист.
Завистта е един от греховете. Тя е нещо, от което често не можем да избягаме просто така, защото я има навсякъде – в съседите ни, в работата ни, сред приятелките ни. И както се казваше някъде….и днес завистта продължава да върви по света и да трови човешките души.
Не бива да забравяме, обаче най-важното – че противоотровата я притежава всяка една от нас. И помнете- от завистта не може да ви спаси никой. Вие сте единственият си спасител!
