Черноморието ни винаги се е радвало на силно присъствие на руснаци. В първите години след преломната 1989-та политическите промени вече са формирали различна бизнес среда, което най-силно се усеща по морето.
Българските предприемачи осъзнали, че където има туризъм, има и възможности за много доходоносни дейности, включително и в сивия сектор. Това провокира и ВИС да стъпне на бариерите в Слънчев бряг, което е и мощен трамплин за сключването на стотици неизбежни договори за охрана наематели на обекти.
Това пише в свой анализ в. „168 часа“. Морето обаче се оказва привлекателно място и за силови структури от прясно разпадналия се Съветски съюз.На 13 юни 1993 г. пада първата жертва в крайбрежните войни – до смърт с бухалки е пребит литовецът Валерий Силаруп. Официално инцидентът става пред едно от най-популярните заведения през този период – дискотека „Златна ябълка“.
Убийството не е планирано, но двете групи вече са се разпознали като конкуренти за контрола върху доходоносните сиви дейности в комплекса. Силаруп буквално е смазан от бой. Той умира от черепно-мозъчна травма.
Така Слънчев бряг е спечелен ВИС, но заедно с това се говори, че Силаруп не е останал неотмъстен. За премазания литовец се заговори след три убийства – на Васил Илиев през април 1995 г., на Георги Николов – Мечката през юни 1995 г. и на Георги Илиев – 10 години по-късно.
Съществува версия, че 27-годишният по онова време Жоро Илиев собственоръчно е нанесъл фаталните удари на Силаруп.
„Златна ябълка“ отдавна не съществува. Тя бе заличена от картата на Слънчев бряг в началото на новото хилядолетие. Дълги години наемател на култовото заведение бе бизнесменът Ангел Тончев.
Впоследствие я купува по право, без конкурс или търг. По-късно обаче я препродава на „ДИТ 2000“ – фирмата, която през 1999 г. става собственик на двата съседни хотела „Беласица“ и „Средна гора“. По това време в нея съдружник е един от двамата братя Гьошеви – Илия.
Версията за руско отмъщение се прокрадва и при друго убийство от 90-те – на Георги Николов – Мечката. Бургазлията обаче няма пръст в случилото се пред „Златна ябълка“. През юни 1993 г. Той е в друга конфигурация – все още е полицай в спецподразделението на бургаската полиция заедно с Найден Милков, Рали Пенков, Недялко Керезиев – тримата днес имат всеки свой бизнес в различни сфери.
Същевременно много от момчетата с униформи и спортни фигури заработват допълнително като гардове в частни фирми. Бургаските полицаи са редовни „клиенти“ на заведения, охранявани от местната охранителна фирма „Първа частна полиция“, която също има претенции за място под слънцето на Слънчев бряг.
Така се стига до конфликт между местни и „софиянци“. Тогавашният представител на ВИС за Южното Черноморие – борецът с шампионски титли Иван Гинов пуска жалба до Районното управление, че е нападнат и пребит от Мечката и Найден.
Малко по-късно жалбата се „обогатява“ с грабеж – Гинов твърди, че му липсвали пари след нападението. Ченгетата бързо стават бивши, арестувани са и са елиминирани за целия летен сезон. Затова няма логика у Мечката да се търси вина за смъртта на литовеца.
Като възпитаник на спортно училище роденият през 1967 г. Георги се познава лично с братя Илиеви, засичали са се по лагери. След излизането от МВР Георги Николов официално поема „Първа частна милиция“ и за година и половина фирмата заема по-голямата част от пазарната ниша по морето.
В началото на 1995 г. става официален представител на ВИС по Южното Черноморие. До убийството на Васил Илиев през април 1995 г. нещата вървят безпроблемно, след това обаче между Николов и Георги Илиев възниква напрежение.
