Йорданка Благоева е легендарна фигура в българската лека атлетика. Родената на 19 януари 1947 г. в Горно Церовене атлетка печели сребърен медал в скока на височина на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. и бронзов медал в Монреал 1976 г.

Има и европейска титла в зала през 1973 г. Поставила е 5 световни рекорда. Йорданка Благоева обаче не продължава кариерата си в леката атлетика, а поставя началото на един млад спорт в България – спортната аеробика. Разговаряме с голямата шампионка в навечерието на нейния 70-и рожден ден.

– Данче, защо реши да сдадеш поста в Съюза по аеробика?

-Изведнъж осъзнах, че съм 26 години начело на Съюза по аеробика, откакто сме го създали. Прецених, че младите са достатъчно добре подготвени да поемат федерацията.

Сега често ме питат какво ще правя вече. Отдавам се на любов към семейството, към мъжа, към децата, към внуците, към природата, към моята градина. Тези дни ми се роди петото внуче. Снаха ми роди момиченце. Вече е време да отделя повече време и на съпруга ми Вальо, да пътуваме заедно, да видим нови неща.

– Къде ще пътувате?

-По света съм пътувала толкова много, че нямам никакво желание да отида където и да е. Искам в Родопите, да отида на гости на Валя Балканска, с която сме приятелки. Искам да отида в Добруджа. Никога не съм ходила в Силистра. Искам да отида на всички енергийни места. Била съм само в Златолист, където е родена Преподобна Стойна, в Рупите, в Кръстова гора, а в нашия край – в Лопушанския манастир.

Смятам, че България е свещена земя. В нея растат билки, каквито по света няма. В последните години чета много литература за растения, за цветя, за да се грижа по-добре за моята прекрасна градина. С Вальо живеем вече шестнадесет години на язовир „Искър” в малка виличка с двор от 80-те години. Като нас в тази местност живеят в още около 30 вили.Водя се нещо като кмет. Много съм горда, че успях да ги науча никой да не си хвърля боклука там. Асфалтирах пътя. Там е бил някога Калковският манастир. Направихме параклис на това място. Събрахме дарения от всички, които живеем там. Преди три години успях да открия и аязмото на манастира, защото няма манастир без вода. Изследвах я и естествено се оказа добра за пиене. С дарения от приятели направихме много красива чешма, сложихме пейки, огнище.

– Какво ти дава вярата?

– Ще разкажа нещо конкретно. Снаха ми имаше проблем да роди второ дете. Аз обещах да подаря икона на черквата „Възнесение господно” в моето село. Поръчах я на художника зограф Петко Серкеджиев – Пенса, който се оказа мой набор, почитател на спорта и прекрасен човек. Иконата стана, платих я, занесох я на село. Внукът ми се роди и вече е на две години и половина. Вярвам, че иконата помогна за това. Сега без проблеми се роди и третото дете на сина ми. А художникът Петко, с когото станахме приятели, изографиса параклиса на „Искър”-а като дар за мен.

– Как се усещаш на 70 години?

– Ужасявам се, че изобщо не ги усещам. Даже се срамувам от тази безумна енергия, която блика от мен. Готова съм хиляди неща да направя. Най-голямата ми внучка – Дона, като беше мъничка ме питаше: „Бабо, ти кога ще станеш бабичка – да ходиш прегърбена и с бастунче?” (смее се) Отговорих й: „Дано никога да не стана такава бабичка”. А пък другият ми внук – Борис, ме нарече екшън-баба. Преди няколко години скочих с парашут и Борис се прибра от детската градина със сълзи – учителките казали, че баба му е луда, щом скачам с парашут на тези години. Много се обидил. Сега съм решила да скачам с бънджи. Това ми е следващата мечта.

– За нещо пиеш ли лекарства?

– Не. Кръвното ми е 120 на 80. Казвали са ми, че след 50-годишна възраст трябва да се пие профилактично аспирин протект за сърцето. Съпругът ми Вальо получи сърцебиене и си взе час за преглед при проф. Кючуков. Да не остана по-назад, и аз си взех час за преглед. Но проф. Кючуков ми каза, че няма нужда да пия аспирин, че всичко ми е наред. Исках обаче да съм сигурна, защото, когато започнах да тренирам лека атлетика на 14 години, ми откриха шум на сърцето. То се оказа, че в пубертета бая народ има този проблем.

Забраниха ми да спортувам

Обаче как ще ми забраняват да не правя нещо! Продължих с атлетиката.

Че аз на седмия ден след операция на апендисит разнасях с кофи тор из полето. По това време имаше ученически бригади в селското стопанство.

– Разкажи този куриозен случай.

-Когато тренирах, усещах някакви болки в корема и тренерът каза, че може да е от апендисит. След училище отидох в болницата в Монтана, тогава Михайловград, и казах: „Имам възпален апендисит, трябва да ме оперирате”. Съгласиха се да ме оперират превантивно. Нямало да ми навреди. Оперираха ме във вторник и в следващия понеделник трябваше да ме изпишат. Но не ме свърташе да лежа в болницата. В неделя се облякох, взех пари на заем за билет и се прибрах в моето село. А през това време баща ми с колата дошъл на свиждане. Такъв скандал ми направи.

Върна ме в болницата в понеделник, направиха ми превръзка и ме изписаха. По това време беше задължително всички ученици да ходят на бригада 15 дни – в нашето село разнасяха изкуствена тор по полето, да торят доматите. Не се виждах да си седя вкъщи – взех една кофа и аз да разнасям тор. До обят работихме, а после отидохме да се къпем в река Огоста на завоя Въртолията. Аз преплувах реката и стигнах скалата отсреща, обаче на връщане закъсах. Първо, само преди седмица бях оперирана, второ, уморена след носене на тор. Добре, че някакъв шофьор спря и ме извади от водата. Иначе нямаше да ме има днес. (Смее се) Господ винаги ме е пазил, но съзнавам, че не бива да прекалявам.

– Ще се изкъпеш ли в ледените води на Огоста тази година?

– Няма да мога, защото на 19 януари от 11 ч. е тържеството в моя чест в Музея на спорта, на 20-и е тържеството на спортния тотализатор за ветерани юбиляри като мен и на 21-ви ще събера родата на обяд. На 31 януари пък е премиерата на документалния филм за мен „Отвъд скока” в Дома на киното.

А в Огоста аз не само че съм влизала много пъти на Богоявление, но и съм се давила два пъти. Водата на този ден е божествена. Тогава ври. Няма случай някой да се е окъпал и да е настинал. Аз също. Някои ме питат кога точно ври водата, защото Йордановден се празнува и на 6 януари по нов стил. Отговарям, че и на двата дни. Важното е човек да вярва – да вярва в доброто, в съдбата.

Благодаря на съдбата си, защото имам пет световни рекорда, два олимпийски медала, защитих дисертация в Москва и съм доктор на педагогическите науки. Но най-голямото ми богатство са двете деца, които успях да родя. Без децата и внуците животът ми би бил ужасно самотен. Така че нямам право да бъда недоволна. Човек трябва да цени това, което му е дадено.

– Какво правиш за себе си, за да бъдеш здрава?

-Заслугата не е моя, а на рода ми. От здрав сой съм. Не пазя никакви диети, не съм вегетарианка. Опитват се да ни натрапят колко било здравословно. Всеки има право на избор, но не бива да го налага на другите, не искам и в моя живот да се месят. Ям всичко и обичам да опитвам нови неща. Имам съпруг, който е супер кулинар – готви разкошно. Аз мога салата или супа да направя, да сваря боб или леща. Старая се всяка седмица в събота да сме на бобец или леща, както препоръчва Петър Дънов. Аз мога да живея на салати, на зеленчуци, на плодове, но не отказвам, когато Вальо направи едни хубави пържоли, ребърца или пилешки крилца. Ядем и много риба. Винаги съм била против диетите. Всичко умерено е полезно.

– Тренираш ли за тонус?

– Преди да се преместим да живеем на Искъра, водех часове по аеробика. Сега изразходвам енергия в градината. Направила съм си и една „бабешка програма”: въртя около 20 минути на степера вкъщи, когато мога правя упражненията „Петимата тибетци”. Ние с Вальо ходим често в планината и там много изгарям.

На всяка възраст човек трябва да спортува, за да се чувства тонизиран. Ако искаме да сме здрави, движението е изключително полезно. Няма значение какво ще изберем – ходене сред природата, каране на колело, плуване или гимнастика в залата и вкъщи. Само така ще можем по-дълго да се радваме на живота и да остаряваме красиво.

Мара КАЛЧЕВА, в. “ДОКТОР”