Всички сме чували легендарната песен на 50 Cent – PIMP. Тогава може и някой да е живеел в заблудата, че лирическият герой е изключително приятна личност, докато не дешифрирахме истинското значение – сводник.

И понеже тези хора знаят как да открият жените, ето изповедта на един от тях. Ето какво трябва да знаеш за тази професия:

Каква е твоята роля?

Най-често помагам на жените, обикновено са мои приятелки, да открият платежоспособни клиенти. Продължавам да гледам това като вид услуга и в края на деня всички получаваме пари.

Значи се смяташ за сводник?

М-да, така се нарича.

С колко жени си работил?

Едновременно с 5-6, но вече не практикувам това.

Как избираш с кого да работиш?

Повечето момичета ги познавах от родния си град, те практически пораснаха пред мен. Един приятел поиска стриптизьорка за своето ергенско парти. Аз познавах няколко момичета, времената бяха трудни и направих предложението. И така отидох при няколко приятелки, обясних им, че печалбата ще е 200-300 долара с бакшишите. Някои отказваха, но накрая стигнах до приятелка с бебе, която нямаше дори храна в хладилника. За нея беше единственото добро решение. И така започна всичко. После започнаха да идват и други предложения като цена за секс. Някой ме пита, аз му казвам 500 долара, след това преговарям с момичето, за да се стигне до това.

Имаше ли договори с момичета?

Не, нямахме такива споразумения. Просто винаги намирах начин да си прибера печалбата, а и повечето жени имаха проблеми с наркотиците и знаех как да ги контролирам малко или много. Успявах да ги накарам да бъдат зависими от мен и го правих, защото знаех, че в момента, в който получат всичко, започват да работят без мен и аз не съм необходим.

Държал си техните пари?

Не точно съм ги държал, на сутринта получавах всички приходи, зареждах им хладилниците, давах им процент от печалбата, но не много. Това беше единственият начин, защото ако започнеха да спестяват, напускат бизнеса и съответно аз губя „служителки“.

Какво предоставяше на тях в замяна?

На момичетата? Най-често им предлагах протекция. Освен това им намирах работа. Понякога имаха и дневна работа в казина и хотели. Освен това и казиното печелеше, защото с красиви жени се рискува повече. И съответно срещу съответни суми всеки може да стигне до джакпота.

Къде работеха твоите момичета?

Повечето бяха топ и съответно винаги са работили в хотели. Пусках обяви в интернет, хората ми се обаждаха и събитията с случваха. Понякога съм имал 1-2, които да работят на улицата, но това е напълно всичко! Като стартирах, всички бяха навън, работехме с обяви и по такива партита. И така в края на вечерта и давах някакъв процент от печалбата, но само ако съм на кеф, в противен случай си чакаха края на месеца.

И как идваха клиентите?

Сами, някои от обяви, други от работата в казината, трети идваха в петък вечер или от партита. В повечето случаи клиентите ме намираха или откриваха момичетата.

А ти не търсиш ли клиенти?

Не! Аз не искам да знам кои са, както и те да знаят кой съм аз. На всички казвах, че работя в града, но не казвах какво. Не исках да ставам известен с ранга „човекът“ и розовите кадилаци изобщо не ми допадаха. Всичко се прави зад сцената, където и парите не могат да бъдат забелязани.

Какви бяха цените?

Някоя бяла красавица, която работи в казино или като стриптизьорка по партита и клубове, може да достигне сумата от 500 – 600 и понякога 700 долара на час. Момичета на улицата бяха доста по-ниско заплащане. Все пак знаем, че искат някакво кратко действие на улицата или в колата, следователно говорим за 50-100 долара. Практически не ме интересува колко ще вземат, но на края на вечерта трябва да получа между 300-500 долара от нея. Следователно може да ги таксува и за по 10 долара на час. Аз нямах претенции.

Имаше ли намаления за конкретни клиенти?

Единственото, което ме вълнува е заплатената цена. Не ме интересува кой е клиентът или какво ще прави. Аз виждам парите и смятам всичко в пари и часове. Ако прави по 300 долара на час, започвам да си представям как ще изглеждат няколко часа от вечерта.

Колко печелеше от цялата работа?

Когато работех си докарвах около 15-20 хиляди долара на месец. В лошия месец мога да си докарам около 10 хиляди. И това след покриването на определени разходи.

На кого плащат клиентите?

На момичетата, а след това те плащат на мен.

Значи никога не виждаш клиентите?

Никога! Понякога мога да минавам около казиното и да наблюдавам някое от момичетата, може да съм на определена улица, за да видя къде са в момента, но никога не съм се засичал. Малцина знаят, че евентуално може да са ме запомнили на някое парти, но нищо повече от това.

Може ли момиче да откаже работата?

Разбира се, че може! Ако клиентът прилича на сериен убиец или изнасилчвач е задължително да го пропуснат.

Знаеха ли твоите служителки колко печелиш на техен гръб?

Ами повечето бяха наистина глупави и можех да се оправям с тях. Повечето може и да са знаели, но пък не са тук, за да ми броят парите, а и плащах по-добре от Макдоналдс.

Какви бяха рисковете?

В онзи момент бях станал сериозен параноик и се шашках, че някой може да ме обере. Ето защо летях много ниско под радара, за да не разберат останалите. Какво да се прави, хората наистина говореха и ако знаят приходитети на месец, със сигурност ще бъдат способни да тръгнат след теб! Ето защо постоянно излизах с оръжие и държах още едно в дома си. Използвал съм го, за да ги сплашвам от време на време, ама никога не съм си помислял да го използвам.

Източник: men.hotnews.bg