Изповедта на един осиновител, върнал сина си в дома за сираци

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Чувствах се сякаш съм го предал, разказва Роб

„Сърцето ми беше разбито. Чувствах се сякаш съм предал детето си“. Това споделя един баща, принуден да върне момчето, което е осиновил, обратно в дома за сираци.

Процедурата по осиновяване е тежка и сложна, но не всички сирачета успяват да се интегрират в новите си семейства, разказва Би Би Си. Медията представя историята на един британски баща, който с болка и срам споделя, че е изпратил осиновеното си дете обратно в дома за сираци, тъй като положението било неконтролируемо.

Роб и съпругата му вече си имали свои деца, когато решили да осиновят още три. От самото начало родителят ентусиаст бил предупреден, че 4-годишното дете, което иска да прибере в дома си, е проблемно. Той обаче се оказва напълно неподготвен за това, което следва.

„Той тормозеше съпругата ми – риташе я и я удряше. Накрая тя започна да се държи като човек, който страда от системно домашно насилие”, разказва Роб, който пожелава да остане анонимен.

Новият член на семейството обаче не спира дотук. Той измъчва приемните си родители и психически.

В крайна сметка Роб изпада в тежка депресия и почти изгубва работата си, защото започва да изтърва смените си заради осиновеното момченце. В крайна сметка, ситуацията става неуправляема и детето е върнато обратно в дома. Това е едно от най-тежките и трудни решения за семейството.

„За нас това беше провал. Как можеш да сториш такова нещо със своя собствен син, когото обичаш?”, споделя Роб, цитиран от Би Би Си.

В момента детето е оставено на грижите на двама детегледачи, които са около него 24 часа в денонощието. Това струва много пари на местните власти.

Лиз – това не е истинското й име, споделя подобна съдба. Тя осиновява две сестрички. По-голямата е 9-годишна и така и не успява да се адаптира.

„Гневът й беше наистина огромен. Изгубих бизнеса си заради стреса. В един момент започваш да изпитваш горчивина – не към дъщеря си, а заради системата”, разказва Лиз.

Момичето се изнася от дома, когато е на 16 години. Днес тя вече може да говори открито за проблемите си на осиновено дете.

„Беше трудно и много странно. Най-проблемни бяха отношенията с осиновителката ми. Ние се карахме, защото аз все още не се бях отърсила от детските си спомени с моите биологични родители“, споделя момичето, което днес е 18-годишно.

Две години по-късно тя самата вече е майка и поддържа непрекъснат контакт със семейството, което преди 9 години я е приело като свое собствено дете.

Източник: nova.bg

[elfsight_social_share_buttons id="1"]