ляно. Той имал две жени – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна, а у израилтяните безплодието се считало за знак на Божия немилост.

Затова Ана тъгувала много, пък и познайниците ѝ странели от нея и дори я презирали. Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, където тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу.

Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето ѝ било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да ѝ даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети.

Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи „измолен от Бога“.