Тази история се случи преди няколко години, но промени завинаги живота ми.

Беше няколко дни преди Коледа. Една вечер реших да направя млечен десерт за семейството ми, но видях, че млякото ми е свършило. Облякох се набързо и се запътих към магазина.

На връщане обаче забелязах възрастна жена, облечена в тънко палтенце, която стоеше пред входа ни. Старицата беше посиняла и трепереше от студ.

Горката, помислих си аз, приближавайки към нея. „Г-жо, защото стоите в този мраз на улицата?“ – със състрадание попитах непознатата. Оказа се, че старицата е дошла на гости при дъщеря си, моя съседка, но тя отказала да я приеме поне да се стопли. Изритала майка си на студа, без да се интересува какво ще се случи с нея. Слабо казано, останах шокирана от чутото.

Веднага прибрах бабата у дома, сварих й топъл чай, и се качих при дъщеря й с намерението да я вразумя. Малко по-късно разплакана слизах по стълбите. В ушите ми още звучаха жестоките думи на съседката: „Не я искам в къщата си. Цял живот страдам от нея. Да се маха и дано пукне на улицата!“. До ден днешен не знам каква беше причината за омразата й, но нищо не може да оправдае човек, който се отнася така със собствената си майка. Баба Вили остана при нас, докато успеем да я уредим в старчески дом.

Между другото, поисках от дъщеря й личните й документи, но вместо тях получих клетви и обиди по адрес на старицата. Добре, че персоналът прояви разбиране и съчувствие към нещастната орис на възрастната жена. Всеки месец посещавах баба Вили, а за празниците я взимах да ми погостува. Докато беше жива, дъщеря й не стъпи да я види нито веднъж, нито се заинтересува от майка си. Две години по-късно моята стара приятелка почина. Със семейството ми поехме всички разходи по погребението. Все пак сме хора, но съседката явно е звяр.

– Кажете ми, уважаеми читатели, може ли една майка да заслужи на старини толкова злоба и омраза?