Когато преди 5 години разбрах, че съпругът ми ми изневерява, имах чувството, че светът ми се срина до основи.
До онзи момент вярвах, че любовта ни ще съумее да се справи с всякакви предизвикателства и с времето плавно ще се превърнем в зряла и мъдра двойка. Представях си как празнуваме поредния си юбилей и как заедно остаряваме красиво. Бях планирала всяка стъпка в съвършения ни живот. Какво можеше да се обърка?
12 години по-късно бракът ни се пропука.
Увлечени в забързаното ежедневие, все по-малко време ни оставаше, за да сме заедно. И двамата имахме своите неотложни ангажименти, командировки и вечери с колеги и приятели. Вече не мечтаехме заедно, не градяхме планове за бъдещето, не се обичахме. Самотата и неразбирателството бавно, но уверено, оковаха връзката ни. Понякога, за да запълня празнотата в душата си, се впусках в луд шопинг. Купувах дрехи, от които нямах нужда, или обувки, които захвърлях в килера само след едно обуване.
Когато осъзнах, че Слави има прекалено много разходи извън семейния ни бюджет, беше твърде късно. Не ми костваше много, за да разбера, че си има любовница, с която прекарва свободното си време. Всъщност той нямаше време за мен и дъщеря ни.
Не съм търсила доказателства за изневярата му – в сърцето си всяка влюбена жена усеща присъствието на съперницата си.
Дълбоко в себе си знаех, че това не е просто авантюра или флирт за една нощ, а нещо много по-сериозно. Познавах добре Слави – той не би рискувал, ако не беше влюбен. Изплаших се, че ще го загубя. Надявах се, че щом чувствата му към мен не можаха да го възпрат, то тези към дъщеря ни ще бъдат спасителната сламка. Но, уви. Година по-късно, изморена и изтощена, и най-вече озлобена, опаковах багажа, взех дъщеря ни Елица и си тръгнах, без да се сбогувам.
