Има много истории, дори и филмирани, в които чужденка се влюбва в мюсюлманин, отива в държавата му и там започва насилието срещу нея.

Историята на мюсюлманката Зитоуни Хаджер е обратна – тя е в родината на съпруга си – българин, който в момента е с детето й и не дава тя да го види. Майката твърди, че е била принудена да напусне след множество побои. Побои толкова жестоки, че след някои е губела съзнание и се е събуждала в кръв.

Когато се запознава със съпруга си Ванко Ванков, тя следва в Москва приложна лингвистика. Той работи в представителството на тогавашния ни единствен превозвач БГА „Балкан“. Двамата се влюбват независимо от голямата разлика помежду им и решават да заживеят заедно.

Връщат се в България, тогава започват и първите побои. По думите на Зитоуни често няма никаква причина за тях, започват от най-малкия повод и траят дълго. Когато тя решава да напусне съпруга си, разбира, че е бременна.

„Останах заради детето, исках да има хубаво семейство. Докато бях бременна, ме е удрял само няколко пъти, след това престана, реших, че ще се промени“, разказва  Зитоуни.

Последните три години за нея са ад. Ванко Ванков се пенсионира, тогава започва още повече да се озлобява срещу нея, по-често я бие, на няколко пъти тя си вади медицинско с надеждата, че може да го стресне, но той не се променя.

Момченцето сега живее с баща си. Зитоуни е уплашена, че то се отдалечава от нея все повече и повече   „Накрая му казах, че се развеждаме, а той ме заплаши, че ще ми вземе детето, така и стана“, признава Зитоуни. Тя заживява със сина си в апартамента, бащата се мести в друго жилище. Един ден майката установява, че някой е спрял тока и е сменил ключалката на бравата. Идва Ванко и я гони.

„Тогава започна всичко, бях принудена да напусна жилището си, да спя по приятелки. Много се отчаях, най-вече от това, че не мога да видя детето си, което обичам безкрайно много. Постепенно забелязах, че синът ми се отчуждава от мен, каза ми, че е разбрал, че аз съм развалила семейството, а той е едва на 13, говореше ми с думи, които няма как да са негови, очевидно ги беше чул отнякъде“, твърди Зитоуни.

В един момент я викат от социални грижи, за да я разпитват как се грижи за детето си.

„Питаха ме като съм мюсюлманка, дали давам на детето свинско, това беше расизъм. Казах им, че никога не съм му забранявала да яде свинско месо, но не съм носила вкъщи, защото основно аз купувах храната“, твърди Зитоуни.

При една от последните срещи със съпруга й и детето той я пребива отново. Удря я толкова силно в главата, че губи за кратко съзнание.

Вади си медицинско, но твърди, че никой от българските институции не е обърнал внимание на това.

На последното дело се явяват няколко свидетели, които твърдят, че Зитоуни е лоша майка и синът трябва да остане при бащата.

„Едната от тях дори не съм виждала никога, няма как да знае дали съм добра майка или не. Моля ви помогнете ми, детето ми се промени пред очите ми. То е едва на 13, а съпругът ми е на 70, страхувам се, че няма как да го гледа добре, едно дете има нужда и от майка си“, плаче Зитоуни.

Мира НАЙДЕНОВА