Историята на делтапланериста Стайко Делчев Иванов е готов сценарий за холивудски екшън. При това достоен наш конкурент на популярния филм „Беглецът“, в който д-р Ричард Кембъл е готов на всичко, за да докаже, че е незаконно обвинен в убийството на бременната си съпруга.

Близо 18 години след началото на сагата, след прекарани години в нелегалност в Европа като беглец по неволя, Стайко е затворник в родината. Заради разклатено от митарствата здраве в момента мъжът, чиято съдба следят стотици в интернет, е настанен в болницата на Ловешкия затвор. Стайко е с влязла в сила 8-годишна присъда.

Очаква Пловдивският съд да се произнесе в какъв тип затворническо общежитие трябва да я изтърпи.

„Не бягам от правосъдието. Присъдата е несправедлива. Нарушени са процесуалните ми права. Невинен съм”, категоричен е 51-годишният Стайко Иванов.

Той е внесъл няколко молби за преразглеждане на делото пред Върховния касационен съд. И той, и близките му, а и стотици негови поддръжници във Фейсбук се надяват справедливостта по казуса „Човекът Птица” да възтържествува.

Съдбата на Стайко е като руска рулетка. До 1997 г. е щастливец за завиждане – известен делтапланерист, талантлив конструктор и изобретател със златни ръце. Влюбен в небето и летенето, откак се помни.

Стайко сам  конструира, строи и изпитва летателни машини. Има и награди от участията си в авиационни фестивали. Като инструктор е дал криле на много начинаещи пилоти.

Фаталният 11 май 1997 г. преобръща живота на 31-годишния тогава мъж. Стайко е зареден с идеи, връща се на автостоп към Кърджали от Пловдив, където е разглеждал нови летателни машини на пролетния технически панаир. На околовръстното го качва македонски бус Фиат Дукато. С шофьора Киро Тодоровски бързо си допадат на тема коли. Край хасковското село Клокотница някакъв мъж вдига ръка за стоп, македонецът качва и него.

На отклонението за Димитровград помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Когато Тодоровски намали скоростта, мъжът отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го уби в движение.

Челно се ударихме в крайпътно дърво, разказва Иванов пред съда. Пристигналите на мястото полицаи смятали, че той е в шок и че македонецът е починал от естествена смърт. Едва след аутопсията станало ясно, че е застрелян. Другият стопаджия обаче не е открит и Иванов става основният заподозрян.

Първоначалният оглед е направен като за пътнотранспортно произшествие, а не за убийство. При разследването не са открити най-сериозните веществени доказателства – оръжието, с което е убит македонецът, и гилзата от патрона. Стайко обяснява на полицаите, че е стрелял вторият стопаджия, но те решават, че той е в шок и халюцинира.

Откритите въпроси са доста. На местопрестъплението, на тревата до буса, е имало и доста голямо петно от кръв. Тя според Стайко е била на третия човек, на убиеца. Кръвта не е изследвана – неизвестно защо. Още по-странно е защо месец след произшествието Хасковската прокуратура е върнала в Македония най-важното веществено доказателство – микробуса, както и дрехите и багажа на убития Тодоровски. Твърде съмнителна е и липсата на разследване около личността на убития шофьор.

Половин година Стайко лежи в хасковския следствен арест, където развива белодробна туберкулоза.

Криминалистите така и откриват нито мотив, нито категорични доказателства, че Стайко Иванов е убил македонеца. В края на 2005 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него поради липса на достатъчно доказателства.  Иванов решава да изчисти името си и през 2006 г. завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Тогава изненадващо Пловдивската апелативна прокуратура възобновява спряното дело срещу него, без да го уведоми своевременно и да му даде възможност да обжалва.

Междувременно Стайко е сполетян и от лична трагедия – съсипана от притеснения, съпругата му Антоанета заболява от рак и през 2007 г. умира в ръцете му. Аз не съм толкова силна като теб. Дано ти да оцелееш, мълви умиращата.

Въпреки противоречията и неяснотите в разследването при възобновеното дело магистратите признават Стайко Иванов за виновен в убийство. Така през 2011 г., 14 години след мистериозното убийство, 8-годишната ефективна присъда на делтапланериста е потвърдена и на последна инстанция. Стайко изпада в шок.

Решава се на граничещ с абсурда ход – заплашва със самовзривяване, че е поставил бомби в Хасково. Взривни устройства не са открити. На гранични войски е разпоредено да го заловят. Погва го хайка с кучета по чукарите в Ардинско.

Интерпол поставя снимката на Стайко до тези на дупнишките босове братя Галеви.  Отказвам да поема чужда вина. Невинен съм и ще дам живота си, за да го докажа, зарича се Иванов пред приятелката си Славка Ангелова. Стайко яхва колелото си и изчезва с раница с малко дрехи и храна на гърба.

И неговият, и моят живот се преобърнаха. А всичко започна толкова красиво – с червена роза и блус в Деня на влюбените, 14 февруари. Романтиката обаче свърши бързо, разказва Славка.

След бягството за „Човека птица” започва игра на криеница с европейската полиция. Обикаля на стоп, живее като клошар. Стига до Италия, където с променено име се заселва в Анкона. Започва работа  при колеги на летище, после в машиностроителна фабрика.

И дори се снима в  научнопопулярен филм, копродукция на японска телевизия и RAI 1.

Интерпол обаче влиза в дирите на българина. На няколко пъти Стайко отърва ареста буквално на косъм. Като в американския екшън „Беглецът”, нашенецът се изплъзва от карабинерите само с дрехите на гърба си. Веднъж в Швейцария просто се смесил с участниците в колоездачно състезание и се измъкнал от полицаите.

За кратко подслон на беглеца дават членове от по-ниските нива на неаполитанската мафия Камора. Предложили му дори бартер – да работи за тях срещу закрила.

През есента на  2014 г. адвокат Пламен Димитров внася до главния прокурор Сотир Цацаров жалба, в която се изброяват неизяснените обстоятелства около случая. И тази жалба обаче остава без последствия, както и подадените до Международния съд за правата на човека в Страсбург.

През май 2016 г. гоненицата омръзва на Стайко и той се предава в Беларус с надежда да получи помощ и дори политическо убежище. Там обаче го затворили в мазе без прозорец, храната била съвсем оскъдна.

Беше истинско чудо, когато след четири месеца получих вест, че е жив, разказва Славка. Това станало благодарение на човек, с когото Стайко се сприятелил в затвора. След като излязъл от ареста, Константин Гергос от Брест успокоил близките на българина чрез страницата му във Фейсбук.

През ноември 2016 г. беларуските власти връщат Стайко в Полша. Мъжът бил в окаяно състояние – едва ходел от изтощение, по летни дрехи и гуменки в снега. Добре че го настанили в болницата в Люблин, където се възстановил благодарение на добрата храна и лечението.

В края на декември 2016 г. Стайко е екстрадиран от Полша в родината. От началото на 2017-а е настанен в болницата на Ловешкия затвор заради изострени тромбофлебит и туберкулоза.

Отслабнал е с 20 килограма, но духът му е висок. Играе шах, опреснява италианския си, чертае нови планове. Обаче не може да се примири, че лежи в затвора без вина, казва Славка. Така смятат и хилядите му фенове от фейсбук страницата „Справедливост за Стайко”.  Развръзката тепърва предстои.

Въпрос на време е и историята на човека птица да влезе в книга и филм.

Източник: „Марица“