В далечното минало, древните келти, населявали районите на Ирландия и Шотландия опитвали да произвеждат вино.

За съжаление регионът съвсем не бил благодатен за целта. Някъде между 1100 и 1300 г. пътуващи монаси мисионери донесли на острова технологията по дестилиране.

Първоначално дестилирали ечемичена бира, за да получат своеобразен ликьор. А после започнали да дестилират ечемик, пшеница и ръж.

Наричали огнената напитка “usquebaug”, която на келтски означава “вода на живота”. А по-късно английския “предъвкал” и разбрал като „uishgi“ или уиски. Първото писмено свидетелство за производство на питието е от 1172 в Ирландия.

Столетия по-късно, уискито пристигнало в Америка. Години наред било използвано като разменна стока, хората се разплащали с уиски. А ирландците и шотландците плащали акциз.

Уискито, произвеждано през 16 век не приличало много на днешното, било много силно и с остър вкус. Когато през 1725 г. в Шотландия бива наложена такса върху малца започнал невероятен бум на незаконно произвеждано уиски.

Днес най-големите производители на уиски са Ирландия, Шотландия и САЩ, а видовете уиски са толкова много, че едва ли ще успеете да опитате и сравните всичките.

Ако искате да опитате шотландско уиски, обърнете внимание дали на етикета пише “Scotch”. На ирландското съответно пише “Irish”.

Надписът “Malt Whisky” ви гарантира, че питието е приготвено от ечемичен малц, а “Grain Whisky”, че съдържанието е дестилирано от непокълнали зърна пшеница, царевица или ечемик.

Бърбънът спада към видовете уиски, но се произвежда от царевица.