Лекува роми, а те го обират. Бабаит човек, а се разплакал като видял ранено дете. Ходи по-рано на работа и си тръгва по-късно. Обожава децата си, а жена си поискал с букет от 3000 рози.
Тези и други истории разказват близки и познати за рентгенолога Иван Димитров, който за няколко часа стана един от най-известните лекари у нас, след като застреля крадец край дома си.
Убитият Георги Джевизов – Плъха също е ром, с няколко излежани присъди за кражби.
„Основно лекуваме хора от малцинствата. Въпреки че сме получавали заплахи за живота си и продължаваме да получаваме от тях, доктор Димитров казваше, че всеки човешки живот е важен и ако едно същество е добро, ти също трябва да си добър към него“, разказват колеги на лекаря от УМБАЛ-Пловдив пред в. „168 часа“.
Колегите му са сигурни, че той го е направил при самозащита и това е бил единственият начин да опази себе си и имуществото си.
Иван Попов, един от младите лекари в болницата казва, че му помагал да навлезе в работата. Спомня си преди време, когато са били на гости на д-р Димитров, заедно с други негови колеги, той самият споделил, че в дома му е станала кражба.
„Аз останах до последно, като му помагах да разчисти масата – спомня си младежът. – Под беседката на двора беше извадил телевизор. Направи ми впечатление, че си го прибира и ми стана смешно. Попитах го защо, а той ми каза: „Тук постоянно влизат и крадат каквото могат. Беше странно, защото дворът е малък и трудно се влиза в него, а имаше и други къщи наоколо. Тогава той ми се оплака, че си е патил и затова прибира всичко. Определено не е било прецедент, случилото се преди дни“.
Той споделя, че лекарят бил изключително привързан към дъщерите си.
„Когато се роди първата, той се радваше като малко дете – спомня си колегата му. – Всеки ден разказваше за нея, дори и обикновените битовизми как примерно е паднала и си е ожулила коляното. Така го представяше, сякаш е станало нещо страшно. Преживяваше го много“.
За съпругата си Жулиета д-р Димитров разказвал, че се запознал с нея благодарение на техен общ познат в родното й село Крумово.
„Още като я видях, разбрах, че това е моето момиче“, казвал пред останалите лекари. Малко след като се запознали той дори отишъл до дома й с 3000 рози.
„Обсипал къщата й с тях и я направил истински щастлива – споделят още те. – Каза, че го е сторил само за да покаже чувствата си. И други негови приятели могат да го потвърдят, защото и на тях е разказвал за този жест. Обича я безкрайно много“.
Познати на семейството твърдят, че те винаги са живели в Пловдив, но често през почивните дни ходели до селото на съпругата му.
Семейството на Димитров спазвало една и съща традиция всяка година. Те задължително лятото ходели на море в Гърция. Почивката на лекаря била важна за него, тъй като на дежурствата, които кара в болницата, се случвало да идват както 50, така и 150 човека само за ден.
„Той е винаги точен по отношение на работата си, тоест идва винаги половин час по-рано и си тръгва половин час по-късно от болницата – разказват колеги на Иван. – За него това е много важно и постоянно го повтаря. Веднъж един от отделението закъсня и той като го видя, разбира се, не му се скара, но му каза: „Недей, защото сам знаеш, че и секундите са важни понякога, нали затова сме лекари, за да сме точни“.
Голяма част от познатите на лекаря го определят и като чувствителен човек.
„Всеки го гледа, че е висок и здрав мъж, но не знаят всъщност как изпитва всяко нещо, което вижда и чува – разказва колега на Иван. – Преди години беше станала катастрофа в Пловдив и в една от колите имаше дете. То не беше тежко ранено, но когато го вкарваха в болницата, докторът го видя на входа. Гледаше към него няколко минути и тогава очите му се насълзиха. Не можех да повярвам, но се разплака. Просто седеше, гледаше детето и сълзите му се стичаха по бузите. Това се случи само за момент, а след това се обърна и тръгна“.
