1. Истинската жена не тича след щастието.

Тя не тича след нищо. Да преследваш щастието е най-популярният и най-глупав спорт. Всички тичаме на някъде: към светло бъдеще, към утрешния ден, към следващата година и т.н. Истинската жена не практикува този спорт. Тя се носи по течението на живота и винаги се намира в настоящето.

2. Настоящето е най-интересно и най-важно от всичко.

Разбира се, истинската жена има планове за бъдещето, но тя не отлага живота за утре. Не очаква, че истинският живот ще започне когато най-накрая ще отслабне, ще се появи принцът на бял кон или нещата ще се подредят най-накрая – тя живее днес!

3. Да си истинска жена е голяма привилегия и тя го знае.

Трепетно се отнася към факта, че се е родила жена и вижда в това особена ценност. Тя се разпознава като жена не само на ниво понятие, тя се чувства такава. За нея това не е изпитание или тежък труд, не е кръст, който трябва да носи цял живот. Това е подарък и благословия на съдбата. Истинската жена култивира в себе си женственост на всички нива: вътрешно (усещания, чувства, мисли) и външно (тяло, дрехи, поведение).

4. Истинската жена спазва свой ритъм.

Когато живеете прекалено бавно, нямате усещането, че това е животът. Когато живеете прекалено бързо, не успявате да почувствате живота. Всяка от нас има свой ритъм на съществуване. Истинската жена избягва крайностите. Не се излежава на дивана, но и не се тича постоянно насам-натам. Тя определя натоварването си и формира ритъма на обстоятелствата, които я заобикалят. Истинската жена живее така, че да направи това което иска, без да губи вкуса към живота. В нейните действия е важно не количеството движения, извършени за единица време, а точността на планирането и осъзнаването на това какво прави и защо го прави.

5. Истинската жена поставя себе си на първо място.

И това не значи че тя е егоистка, коравосърдечна, равнодушна или цинична. Просто тя знае, че зад прекаленото желание да се занимаваш с другите хора се крие страх да живееш собствения си живот. На истинската жена ѝ е интересен собственият ѝ живот. Тя никога не губи усещането за ценността на личното си пространство. При това тя е способна да подкрепи, помогне и участва в живота на другите хора. Тя не казва „да“, ако сърцето ѝ казва „не“. И винаги слуша себе си и се доверява на своите чувства.

6. Истинската жена не плаща данък „обществено мнение“.

Това е участ, която всяко момиченце има и старателно споделя през целият си живот. Нека другите се отчитат по параграфи: омъжена — неомъжена, нормално – ненормално, като всеки – не като всеки… Истинската жена живее по свои ориентири, сама си ги измисля, сама си ги въплъщава. И ако нейните стандарти не приличат много на стандартите на другите хора, това не я безпокои. Тя разрешава на другите да я преценяват както им харесва. Знае, че мисията „да се харесаш на всеки“ е глупава и неизпълнима. Истинската жена работи върху себе си, но никога не прави това, за да заслужи нечие одобрение. Тя прави това от любов към себе си.

7. Истинската жена е надрастнала „доброто момиче“.

Доброто момиче е продуктът на нашите родители. То има една задача – да се харесва на околните, да предизвиква одобрение. Да се харесва даже когато собствените и желания протестират. Доброто момиче живее по принципа „аз трябва“, „ аз не трябва“. То рядко си задава въпроса какво иска всъщност. Истинската жена се е отдалечила от своята роля на „добро момиче“, а едновременно е загърбила и постоянния стремеж към одобрение и похвала. Това не означава, че ѝ е все едно как я оценяват. Просто тя на никого нищо не доказва в ущърб на себе си. Към своите черти, които е прието да се наричат недостатъци (а кой ги няма?), тя се отнася снизходително. Вижда ги, но не ги драматизира. Не ги крие, но и не ги демонстрира.

8. Истинската жена не разиграва драмата „Колко е тежък животът ми“.

Като я гледаш, не можеш да си представиш как оцелява: денем и нощем изкарва пари, пере, мие, чисти, грижи се за мъжа и за децата. Никога няма да предположиш, че се е изтормозила докато прави ремонт или строи вила. Дори когато действително е натоварена, тя намира време да се възстанови и да изглежда добре. Тя няма да играе жертва на обстоятелствата, защото знае: обстоятелствата са сложни не сами по себе си, а заради отношението ти към тях. „Товарен кон“ – това е диагноза на душата, а не влияние на обстоятелствата. Една жена може да бъде товарен кон където и да е и когато и да е, с много или с малко деца или работа, а също и без тези причини.

9. Самотата за истинската жена е подарък.

Периодите на усамотение, когато ги има – са ценни за истинската жена. Тя не се стреми да привлече в живота си случайни познати или мъже, само и само да не остане насаме със себе си. Да бъдеш сам със себе си е благо. Това е най-доброто време да се възстановиш, да напълниш живота си със спокойствие и дълбочина. Истинската жена е интересна сама на себе си и умее да се наслаждава на самотата си.

10. Тя харесва възрастта си.

Винаги! Истинската жена живее в своето настояще, в реалната си възраст и използва всичките ѝ предимства. Тя не си разказва истории за това, че на тези години нещо е „вече късно“ или е „още рано“. Тази философия е оправдание за онези, които използват годините за прикритие на вътрешните си страхове и забрани. На истинската жена и е позволено всичко на всяка възраст. И после не изпитва съжаление, че не е направила нещо. Това не означава, че не се грижи за себе си и не се стреми да изглежда добре. Просто не се преструва на онази, която е била преди 20 години. Истинската жена знае: всяка възраст има своята красота, сексуалност и обаяние.