Казват, че любовта е дошла при теб, когато си готов да дадеш последното парче шоколад на любимия човек. Но ако нямаш възможността да го направиш?
Бил си с този човек, имал си чувството, че летиш, че си свободен и имаш силата да сториш всичко възможно и невъзможно. Идва момент, в който пътищата ви се разделят и ти нямаш възможността да се грижиш за него, да му споделяш, да му се отдаваш.
Точно тогава усещаш най-силно любовта. Любовта, която си пропуснал да дадеш и тази, която си получавал. Но нищо не спира дотук.
Истинската любов не се изживява докрай. Ако я изживеем, то в даден момент ще стане фалшива. Тя идва като цунами в спокоен океан. Разрушава старите постройки, опустошава всичко около себе си.
След жестоката буря можеш да започнеш да строиш наново, но никога няма да я забравиш. Дори на старини ще се сещаш за последиците. Естествено хубавата част от тях. Истинската любов е разрушителна, кратка и неизживяна…
Автор: Татяна Петлова
Източник: HighViewArt