Бихте ли направили кратък обзор на ситуацията във Венецуела, довела до протести и контрапротести, самообявяване на Хуан Гуайдо за президент и насочване на фокуса на вниманието в целия свят върху Венецуела?
Бих искала да Ви кажа, че настоящата ситуация не е от сега, тя съществува още от момента, когато през 1998-ма година команданте Уго Чавес и неговите привърженици поеха по новия път за Венецуела и още оттогава съществува тази непоносимост на САЩ и техните съюзници към нашия режим, който до ден днешен се опитват да сринат, да унищожат.
Искам да кажа, също така, че венецуелската опозиция винаги демонстрира своята недемократичност, за което доказателство е, че през 2015-та година, при избора на нов парламент /през месец декември 2015-та година/, опозицията спечели две трети от гласовете, но този парламент не можа да просъществува, тъй като беше обявен за нелегитимен от Върховния съд на Венецуела. Това се наложи поради причината, че за няколко от депутатите, които бяха избрани от опозицията, бяха установени нарушения, допуснати по време на избора. Върховния съд постанови, че те не трябва да бъдат депутати, не трябва да се закълнат като депутати, но въпреки това беше прекрачено това предписание на съда и те се заклеха като депутати. Поради това парламента изпадна в нелегитимност. Още тогава, сега самопровъзгласилия се за президент Хуан Гуайдо, беше един депутат, избран от малък район във Венецуела, около 90 000 гласа го избраха и той всъщност беше избран като депутат по заместване на друг, който освободи този пост. Опозицията и до ден днешен има много антидемократични прояви в нашата страна.
Аз смятам, че доста отдавна САЩ си дадоха сметка за слабостта на венецуелската опозиция и решиха да се възползват от този факт. Всъщност, тези последни действия и това така наречено самопровъзгласяване на Хуан Гуайдо е изцяло дирижирано от САЩ, те се възползват от ситуацията, дори е много показателно, че няколко минути, дори секунди след самообявяването на площада, което направи Хуан Гуайдо, веднага САЩ станаха първите, които го признаха за президент.
Има ли правно основание Хуан Гуайдо да се самообяви за президент? Как се сменя президент във Венецуела /законния начин/? Каква е ролята на президента във Венецуела?
Категорично няма никакво правно основание за самообявяване на президент от когото и да било, включително от Хуан Гуайдо. Още повече, че това беше направено на един площад, съвсем изненадващо, по време дори на една манифестация, направена от негови привърженици. Реално това няма никаква правна стойност.
Нашата опозиция всъщност се позовава изключително на член 233 от Националната конституция на Венецуела, но налице не е изпълнение на която и да е част от този закон и няма никакво правно основание за такова действие.
Член 233 изрично заявява, че няма никакво правно основание за нелегитимност на президента, тъй като един легитимен президент, в рамките на 30 дни може да положи клетва, при нас нямаме, както се казва, абсолютно отсъствие на президента, тогава вече може да се мисли за избиране на друг президент, или временен президент, в нашия случай няма отсъствие на президента и няма никакви други причини, които да изискват обявяване на друг президент.
Фактите са такива – на 20-ти май 2018-та година бяха проведени легални президентски избори, тогава беше избран президента Николас Мадуро, и както е по Конституция, на 10-ти януари той положи клетва за президент. Така че са спазени всички правила.
Важно е да се поясни, че нашия президент беше избран чрез директен и таен вот от всички явили се да гласуват избиратели. Малко данни за самия изборен процес – явиха се 46% от всички годни да гласуват в нашата държава, президента беше избран с 67% от гласовете и гласуваха около десет милиона избиратели.
Бих искала да подчертая, че за изборите се бяха кандидатирали четирима кандидати за президенти, една част бяха от опозицията, но голяма част от опозицията съвсем доброволно не пожела, отказа да се яви на президентски избори и да излъчи свой кандидат.
По повод на въпроса какви са функциите на президента в нашата страна – той ръководи държавата, той е главнокомандващ армията, той е шеф на правителството.
Как оценявате признаването на Хуан Гуайдо за президент на Венецуела от тези държави, които направиха това? Кой към този момент е признал Гуайдо за президент и кой не го е направил? Какви са причините според Вас някои да застанат зад Гуайдо?
Страните, които вече признаха Гуайдо не спазват международното право и дипломатическите отношения между държавите.
Съгласно законите на дипломацията, държавите признават чуждите правителства при положение че това правителство има изпълнителни функции, също така управлява институциите в държавата, а във Венецуела Хуан Гуайдо няма абсолютно никакви функции, които да изпълнява, той не ръководи институциите в държавата, според нас той абсолютно неправомерно е признат.
Кои признаха Гуайдо – най-вече САЩ, техните съюзници от Европейския Съюз и някои латиноамерикански държави. Накратко – по-малко от петдесет държави са признали Гуайдо, а както знаем, международната общност се състои от сто деветдесет и четири държави. Така че, много малко част са признали Гуайдо и това не е решаващо.
Най-важната причина, някои от държавите така бързо и послушно да признаят Хуан Гуайдо, е именно репресията и агресията, упражнявана им от САЩ.
Какво и кой провокира протестите във Венецуела?
За да уточним какво се има пред вид под протести и контрапротести, аз бих искала да кажа, че в нашата държава в последно време бяха организирани много манифестации, както от страна на опозицията, така и от страна на привържениците на правителството. Големите медии не отразяват коректно и не дават актуални кадри от протичащите демонстрации и манифестации. Тези на опозицията са доста малобройни, те ги представят обаче по друг начин. Много по-многобройни са демонстрациите в подкрепа на нашето правителство.
Тук може да видите една манифестация от вчера. Това е моста на Агустура, място, което се намира в близост до границата с Бразилия. Тази демонстрация е в подкрепа на президента Мадуро, на действията на правителството, в близост до Бразилия и именно в подкрепа на всичко, което прави правителството и срещу тази така наречена хуманитарна помощ, която искат да ни натрапят САЩ и техните съюзници. Такива многобройни демонстрации и манифестации отстрана на обикновените хора бяха проведени на 23-ти януари и на 2-ри февруари в нашата държава и всички те в подкрепа на политиката на правителството.
Какви си основните проблеми на Венецуела и какъв е пътя за решаването им? Какви са основните фактори за възникване на тези проблеми?
Основният проблем във Венецуела е икономическия, но той се дължи изключително на тежките и престъпни финансови и икономически санкции наложени ни от Щатите и от техните съюзници в Европейския съюз. Ние смятаме, че този проблем ще бъде решен много бързо, единствено и само ако тези жестоки и престъпни санкции срещу нашата държава бъдат премахнати, както и ако ни бъдат върнати парите, които ни задържат, които ни блокират и дори ограбват в много американски и европейски банки.
И ако трябва да отговоря и на следващия Ви въпрос, който е за това, какви са основните фактори, които доведоха до възникването на тези тежки проблеми, аз отново ще повторя, че това е изключително последователната тежка и престъпна блокада от финансово и икономическо естество, тези тежки санкции, които ни се налагат и чието начало е още от момента в който спечелихме изборите през 1998-ма година, но ако тогава санкциите и този натиск бяха по-прикрити, то сега в последните пет години се засилиха всички тези действия, тази агресия, задържането на наши пари, икономическата и финансова блокада. Парите, които ни задържат, са изключително необходими за закупуване на храни и медикаменти и ние изпитваме голяма нужда от тези средства, за да можем да осигурим нашето население.
У нас за Венецуела не се говореше много в последните години. Как си обяснявате това, че хора, които свързват Венецуела почти единствено с Касандра, Корайма Торес и Освалдо Риос, сега са много силно загрижени за страната и народа Ви и смятат, че могат да взимат отношение за управлението на Венецуела?
Наистина е парадоксално, че в последно време Венецуела се превърна в една гореща точка, в държава, чиито проблеми се изтъкват така силно от САЩ, от държави от Европейския съюз, от някои латиноамерикански държави, но ние смятаме, че това се държи и на факта, че именно тези държави, които в момента страдат от много вътрешни проблеми, желаят така да прикрият вътрешните си проблеми и да насочат фокуса на вниманието именно към проблемите в нашата държава.
На всички е ясно, че САЩ се опитват да имат все по-голямо влияние във Венецуела, именно заради това, че нашата държава е изключително богата на природни ресурси и най-вече на находища на нефт, така че те винаги са имали към нас тези апетити и желаят да провеждат особено жестоко, както се вижда в последно време, една политика, която да може да засили тяхното влияние, съответно да има правителство, което да им бъде подчинено и така да се домогнат до нашите природни ресурси.
От друга страна, Венецуела се превърна в последно време в един геополитически център на интересите на големите сили, на интересите, които засягат от една страна САЩ, от друга страна Русия и Китай. Това е тяхната борба за надмощие на такива държави като нашата.
Коректно ли се отразява случващото се във Венецуела в медиите в Европа и България? Можете ли да посочите лъжи и манипулации, излезли в медиите за страната Ви? Какво бихте казали за твърденията за пране на пари чрез българска банка, изнасяне на злато извън страната, руски военни в страната…
Големите медии, за съжаление, не отразяват действителното положение и това, което се случва понастоящем във Венецуела, не предават точно картините от демонстрациите, които се провеждат в последно време. Медиите в България имат своите партньори и отразяват видеа и материали, които им се предоставят, но те идват от купени медии, така че със сигурност мога да Ви кажа, че видеата, които видяхме тук във Вашите медии от демонстрациите на 23-ти януари и 2-ри февруари изобщо не бяха тези, които са се случили, а бяха използвани стари видеа от 2014-та и 2017-та година, за което имаше явни признаци.
Големите медии говорят в последните дни и вдигат много шум по повод на така наречената хуманитарна криза. Преекспонират я, защото мога съвсем категорично да заявя, че хуманитарна криза в нашата държава няма. Да, има недостиг на храни и други продукти, но аз съм в състояние да ви предоставя информация, видеа и материали, за това как протича делничния ден във Венецуела, за това, че в нашите магазини има продукти, които могат да бъдат закупени, хората живеят един нормален делничен живот и няма никакво напрежение, никаква хуманитарна криза, каквато се опитват да представят големите информационни медии.
Това, което ще ви кажа е, че този шум, който се вдигна за така наречените венецуелски пари в българската Инвестбанк… най-отговорно мога да заявя, че официалната информация от нашата държава е, че такива пари в българска банка, която и да е тя, включително Инвестбанк, няма, няма пари, депозирани в българска банка, които да принадлежат на някоя венецуелска институция или на правителството. Това е официалното заявление на нашето правителство. А от къде се вдигна този шум и от къде започнаха тези обвинения – те бяха преди всичко отправени от САЩ, чрез тяхното посолство във България, чрез американския посланик в България, който даде тази информация, но тази информация е абсолютно невярна, както вече споменах. А какво целят – целят да кажат, че венецуелски пари, които принадлежат на народа, са тук в България, че са откраднати от нашия народ, че той ще бъде ощетен. А това не е така, крадецът вика дръжте крадеца, защото те са хората, които ни откраднаха големи суми, те ни задържат пари и желаят по този начин да се оневинят и говорят за пране на пари. Категорично това не е вярно.
Относно другите два въпроса: на първият въпрос – за венецуелското злато, което е изнесено извън страната и каква е неговата съдба, ще ви кажа накратко, че венецуелско злато на стойност един милиард и двеста милиона долара беше депозирано в националната банка на Великобритания преди време, за да бъде надлежно съхранявано. Сега, когато го поискахме, те не желаят да ни го върнат, защото смятат, че нямало да бъде използвано за благото на народа. Тоест, това е един пладнешки грабеж, както се казва, и задържане не наша собственост.
А по отношение на евентуално присъствие на руски военни във Венецуела, категорично искам да заявя, че такива няма, няма нито от Русия, нито от Куба или която и да е чужда държава, няма чужди военни, които да изпълняват някакви действия в нашата държава, у нас единствено съществува въоръжената венецуелска национална армия.
Къде виждате основните направления за сътрудничество между България и Венецуела?
Бих искала да кажа, че връзките между двете страни съществуват отдавна, имаме много добри традиции в областта на спорта и туризма. Тук, в България, идват на тренировъчни лагери много наши спортисти и те са изключително доволни. Освен това туризмът се развива, би могъл да ес развива понастоящем и още по-добре, такова желание имаме. И относно търговията – бихме могли да закупуваме от България множество медикаменти българско производство, от които имаме нужда. От друга страна, Венецуела би могла да изнася за България световноизвестни продукти с много добро качество, като венецуелския ром, какао, кафе и други хранителни продукти.
Интервю: Любомир Данков
