Искам да споделя една шокираща за мен новина от преглед при специалист в УМБАЛ „Канев“ Русе.
Преди месец ми се наложи да посетя лекар – уролог. Интернет пространството ме отведе направо в отделение „Урология“ в болницата. Звъннах на лекар от интернет страницата и той ми каза да отида пред отделението и да му звънна, когато съм там. Казано – сторено. Посрещна ме и ме прие в приемната. Казах си симптомите за оплакванията и ме подложи на видеозон. „Специалистът“ видя, че имам тъмно петно в пикочния мехур и веднага предложи в ден понеделник да постъпя в отделението. В този ден ще ми направили изследвания и ако се наложило ще ме отворят и ще премахнат „тумора“. Трябваше да съм там в 8 сутринта със сто и петдесет лева за избор на екип. Естествено след като излязох от там потърсих второ мнение на лекар с частна практика, дългогодишен лекуващ лекар в урология. За мое съжаление след поредния видеозон при него също видя „черното петно“ и ме насочи към отделението. Даже предложи да се обади на завеждащия на урология за приемане.
Събота и неделя изживях ада, под който не бих искал да попадат и най-лошите ми неприятели. Имах рак на пикочния мехур!
В понеделник не отидох в отделението, а продължих да търся начини да стигна до специалисти в София. Пак интернет , телефони, уговорки и…..записах час в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“. Закупих билет и тръгнах. Пристигнах в София, преспах в мой познат и сутринта …. на преглед. От Русе си приготвих всичко необходимо за постъпване в болница евентуална операция и пари в картата. Посрещна ме Д-р Адриан Попов /жив и здрав да е/ казах от къде съм какви са ми симптомите, но… без да споменавам, че имам “ рак“.
След поредния видезон специалистът не видя абсолютно нищо в пикочния мехур, но установи камък в левия бъбрек. Помолих за по-обстоен преглед. Не му стана много хубаво, но ме намаза с някаква течност и пак потвърди, че не вижда нищо. Вече объркан, нервен и не вярващ в думите му споделих каква е диагнозата на специалистите от Русе. Предложи ми да ми направят скенер и цветна снимка, за да потвърди или не думите си от първичния преглед. Следваше заплащане на манипулацията и обратно при същия лекар за разчитане. Казано – сторено. Върнах се от цветната диагностика пак в кабинета на д-р Попов и …. няма рак.
След разговор с него ми спомена, че има още един начин да съм сигурен в диагнозата му – цистоскопия /дано не се бъркам в терминологията/. Пак картата , парички и на „магарето“ за манипулацията. Не знам защо, но доктор Попов усети, че нещо нямам вяра в направените манипулации и извика негов колега да „хвърли“ едно око на стените на пикочния мехур. Докато бяха двамата лекари, Попов набързо му нахвърли за какво иде реч и между тях си чух следния разговор – „Добре де, ще го отворят и какво ще извадят като материал за биопсия?“
Не знам с какво заслужихме това пренебрежително отношение на нашите „кадърни“ лекари.
Повече от явно е, че има и такива помнещи Хипократовата клетва, но още веднъж не пожелавам никому психическия тормоз на който бях подложен!
Източник: М. Димитров / Дунав мост
