„Аз ще се разболея от рак, но животът ми е прекрасен въпреки това!“
Така започва историята на една силна млада жена, която е преживяла няколко трагедии в живота си, но въпреки това гледа по-оптимистично на света, отколкото повече хора някога ще го сторят.
Ето как продължава нейната история…
Гледах безучастно и невярващо как полагат ковчега на баща ми в земята. Само ако знаех, че това е едва началото…
Брат ми Пол беше атлет като по-млад (точно като баща ми). Когато стана на 40 беше в отлична форма, но на 42 бе диагностициран с рак в 4-ти стадий. Диагнозата на баща ми години по-рано беше рак на панкреаса с неясен произход. Той почина след седмица. Надявахме се, че Пол има повече време, защото беше млад и сравнително здрав.
Пол реши да опита ново алтернативно лечение с надеждата то да помогне, но всъщност нещата се влошиха, а той вече не беше същия човек. Лекарствата го побъркваха, не можех да позная собствения си брат. Той почина след няколко седмици, а аз дори не успях да се сбогувам с него. На погребението му изсвирих любимата му песен, но вече нямаше значение, той нямаше как да я чуе.
Аз съм на 28. 15 години по-млада от брат ми, което означава, че имам сериозна преднина пред кофти гените ни. Редица генетични консултанти и доктори ме съветват да престана да приемам животински протеини, да спра да пуша, да огранича стреса и алкохола. Но изобщо не сме сигурни, че това ще ми помогне и капчица да не се разболея един ден.
Баба ми също почина от рак на панкреаса, има доста голяма обремененост в нашето семейство – но и брат ми, и баща ми починаха толкова бързо, че нямахме време за никакви тестове. Това значи, че не можем да направим нищо друго освен да се надяваме, че аз си сестра ми няма да чуем лоши новини по време на прегледите, които си правим по-често отколкото ни се иска.
Сестра ми е 13 години по-голяма от мен. Откриха ѝ ракови полипи по стомаха, което значи, че за сега аз съм единствената напълно чиста от цялото ни семейство.
Всеки избор какво да причиня на тялото си се обуславя от моята лоша семейна обремененост. Докторите ми казаха, че имам 97% шанс да се разболея от някакъв вид рак. Попитах ги какво мога да направя, а те ми казаха „Просто го хвани навреме“.
„Хвани го и го убий преди той да убие теб“. Страхотно.
Но аз оставам позитивна. Винаги се старая да видя най-доброто в една ситуация. Защото ракът постоянно витае около мен, но аз избирам да виждам онези малки неща, които имат значение. Да, страх ме е, че ще умра млада, но избирам да започвам всеки мой ден с усмивка и благодарност.
Пия алкохол, а не трябва. Предпочитам да изживявам всичко пълноценно, а не да се ограничавам и да се надявам на чудо. Може би всички трябва да живеят като мен. Йога сутринта, уиски вечерта. Никога не пропускайте залез, не знаеш кога ще ти е последен. Правете много секс, забавлявайте се, преследвайте мечтите си… или пък недейте. Изборът е изцяло ваш и това е най-хубавото.
Животът е твърде кратък, за да го приемаме на сериозно. И е твърде кратък, за да го пилеем. Аз съм добра, и смела, и ужасена, но съм и много позитивна и усмихната. Това е просто един живот.
Стискам си палци, стискам палци и на вас и се надявам животът да е по-дълъг за всички нас. Или поне да хванем проблемите по-рано и да ги убием преди те да победят нас!
