Варна също си има своя Хачико, предано куче, което чака търпеливо стопанина си. Това куче стои на пътя за Галата, явно неизгубило надежда, че неговият човек ще се върне да го прибере.

Затрогващата снимка сподели в социалната мрежа Георги Дончев. На нея се вижда кафяво куче с каишка, което седи на затревената разделителна част между двете платна.

Никой от коментиращите под снимката за жалост не предполага, че кучето е изгубено. Всички смятат, че то е поредния изоставен любимец.

Ще даде ли някой шанс на варненския Хачико? Може би съвсем наблизо е неговият истински човек!

Молим Ви, разпространете този текст! Заедно можем да помогнем на две души да живеят в мир и обич!

Хачико (на японски: 忠犬ハチ公) е куче от породата акита ину, което става символ на верността и предаността към стопанина си, дори години след неговата смърт. В Япония, на гара Шибуя е издигнат паметник в негова чест.

Хачико е роден на 10 ноември 1923 г. в японската префектура Акита. Фермерът решава да подари малкото куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио. Професорът му дава името Хачико (осмият).

Професор Уено ежедневно пътува с влака на работа и кучето всеки ден го изпраща сутрин, а след това се връща да го посрещне на гарата точно в 5 часа след обяд. На 21 май 1925 г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден, пристига в 5 часа след обяд и седи до късно. Макар че много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, то неизменно се завръща на гарата, за да посрещне стопанина си. Местните търговци и работниците започват да го хранят, възхищавайки се на неговата преданост и постоянство. Това продължава години наред.

Става известен на цяла Япония през 1932 г. след публикация на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си 9 г. след неговата смърт“.

През 1934 г. е издигнат негов паметник. Хачико продължава да идва на гарата в продължение на 9 г. до самата си смърт на 8 март 1935 г. В деня на неговата смърт е обявен ден на траур. Погребан е до покойния си господар в гробището Аояма, Минато, Токио.

По време на Втората световна война, когато има нужда от метал, паметникът е разрушен, но през август 1948 г. е възстановен и се налага като пример на любов и вярност.

През 2009 година по мотиви от тази история е направен филма „Хачико:история на едно куче“ с Ричърд Гиър в главната роля.

Източник: RNS.BG