Позволи ми да мисля за тебе

Позволи ми да мисля за тебе.
Да си спомня за тебе.

Отново
да се влюбя във тебе.

Бъди ми
и жена, и сестра.
Аз не мога.

И не зная защо, но не мога
да приема, че всичко е просто
акробатика някаква в тъмни
и самотни квартири.

Самотна
и звънтяща възбуда, с която
ме измамва коняка…

Лъжа е
и оркестъра, който засвирва,
и ръката, която ме търси,

и жената, с която аз станах
и танцувах туист…

Аз не мога
да живея без кратките срещи
по крайбрежните улици.

Просто
да потъна в дълбоката сянка
на дървото, което се вслушва
в гласовете ни… Колко е смешно.

А е страшно, когато те няма
под дървото, което забрави

гласовете ни, смешните думи
и прекрасните думи, които
ти отнесе със себе си… Мила.

Позволи ми да мисля за тебе.
Да се влюбя във тебе.

Отново
да повярвам във тебе.

Бъди ми
и жена, и сестра.
Съществувай!

Неизвестно с кого –
съществувай!

И си спомняй за мене понякога.

Христо Фотев