И вие ли като деца си мислехте, че бонбоните и ракията на гробищата се оставят, за да може мъртвите да излизат от гробовете и да ги изяждат?

И вие ли стъпвахте с обувки из целия апартамент преди да излезете, защото сте забравили нещо и го търсите?

И вие ли сте падали от леглото, а на сутринта сте се смели на себе си?

И вие ли спахте на студената страна на възглавницата?

И вие ли съжалявате, че не спахте в детската градина, когато ви пазеха тихо?

И вие ли като деца призовавахте духове?

И вие ли като деца когато си перяхте чорапите, вкарвахте в него сапун и се опитвахте да го напълните с вода?

И вие ли като деца се криехте в калъфа на юргана?

И вие ли в детството си строихте колиби от столове и одеяла?

И вие ли като деца, докато си миехте косата, си правехте разни фигурки и прически?

И вие ли като деца вярвахте, че големите комари имат малария и че ако хванете жаба в ръка, ще хванете краста?

А помните ли как в детската градина се съревновавахме на кого родителите ще пристигнат най-бързо? Особено в петък…

И вие ли в детството си се бояхте, когато родителите ви закопчаваха якето, че ципът ще ви прискрипе брадичката?

И вие ли имахте ръкавици с връвчици?

А помните ли когато си играехме на магазин и листата бяха пари?

Кой не е вярвал като дете, че играчките нощем оживяват?

А помните ли големите стенни часовници във вид на обикновени ръчни?

И вие ли като деца, когато ви прескочат, се страхувахте, че няма да пораснете и молехте да ви прескочат обратно?

И вие ли като деца крещяхте на хората от терасата, а после рязко залягахте, за да не ви видят?

И вие ли когато бяхте малки, при вида на часовете 11:11, 22:22 или 00:00 си намисляхте желание?

И вие ли като, когато изключвахте светлината, в тъмнината се стараехте възможно най-бързо да скочите в леглото, за да не изскочи някоя ръка изпод него и да ви хване за крака?

И вие ли като деца взимахте да спи с вас някоя играчка и мислейки, че другите ще се обидят, взимахте всички други?

И вие ли в детството си мислехте, че човешкото сърце изглежда така – ♥ ?

И вие ли като деца бяхте дистанционното на родителите ви?

И вие ли, когато през нощта ходихте до тоалетна, си мислихте, че нещо стои в тъмния ъгъл? И вие ли се бояхте да се погледнете в огледалото в банята? А после хуквахте на бегом към леглото, мислейки, че има някой под него?

И след това се страхувахте да провесите ръка или крак от леглото си, за да не ги хване някой/отхапе/отреже?

И накрая се сгушвахте под одеялото и се потяхте там, но все пак не излизахте? Като после правехте маааалък процеп, за да има все пак някакъв достъп на въздух?

И вие ли, когато четете това, се усмихвате, разпознавайки себе си… 🙂

Източник: webmiastoto.com