Болните хора с ТЕЛК остават масово без правo на пенсии и социални добавки.

Това показват първите резултати от прилагането на новата наредба за медицинската експертиза. Тя влезе в сила преди броени дни, а заради летните отпуски приложението й малко се забави.

С промените здравното ведомство реши процент инвалидност да се дава само за едно заболяване – водещото, а за останалите да се добавя част, ако са толкова тежки, че човек би получил за всяко от тях над 50%. Лекарите и пациентите нееднократно предупредиха, че това ще ореже масово правата на болните. И се оказаха прави.

„От понеделник досега през моя кабинет са минали около 80 души, само четирима запазиха процентите, които имат“, каза д-р Боряна Холевич, предаде clinica.bg. Тя е действащ специалист в Пета градска болница в София и председател на Асоциацията на лекарите, работещи в ТЕЛК.

На скамейката пред кабинета й седи 57-годишната Лиляна Михайлова, прегърнала в едната ръка патерицата си, без която не може да ходи. Чака сина си, за да я вземе след прегледа за нова експертиза.

„От седем години съм с ТЕЛК, страдам от много работи – имам страхотна рана на крака, на практика съм неподвижна, имам хипертония, дискова херния, кракът ми е изкривен. Досега все съм имала по 74-78 процента, с тях получавах по 22 лева добавка за мобилност и 200 лева пенсия, сега д-р Холевич каза, че ще бъда в трета група, значи пенсията ми ще се намали, а добавката за интеграция не знам дали ще остане“, разказва жената. Тя няма други близки освен сина си, на който разчита. Съпругът и дъщеря й са починали.

„Сега кракът на тази жена е увреден още, а аз трябва да й дам 60%, с което автоматично тя слиза в по-ниска грипа с по-ниска подкрепа. Тоест, аз се превръщам в един изверг, който й отнема правото на нормален живот, нека ми обясни някой от управляващите как се живее с под 200 лв. доход на месец“, пита д-р Холевич.

Лиляна не е единственият потърпевш. Докато сме там, от кабинета на лекарката излиза и 53-годишният Георги Стоянов. Той се явява на ТЕЛК за първи път и буквално е същисан.

„Претърпях злополука и нямам един палец на ръката си, а другите два пръста до него не работят, имам възли на щитовидната жлеза, изменения на стъпалата и няма да получа нищо, защото ми дадоха 30%. Аз работя като шофьор на камион, но това пречи на работата ми и се надявах малко да облекча натоварването си, явно няма да стане. Много разочарован съм от тези промени, те са страшни“, казва той. Ако той се беше явил преди две-три седмици на ТЕЛК нещата за него щяха да бъдат различни.

„Той щеше да получи 51-52%, а сега нищо, въпреки че е с увредена ръка и няма пръст, хайде на някой от управляващите да му вържем едната ръка и да видим как ще кара камион. Надявам се някой да обжалва наредбата“, категорична е д-р Холевич.

Орязването на процентите обаче далеч не е единственият подводен камък в новата наредба. С други промени към изискванията за кадровия състава

ТЕЛК-комисиите могат да спрат изобщо да работят. А това означава хората да останат без каквито и да е решения и права.

„Според промените експертиза се извършва само от лекар с придобита специалност по профила на заболяването, което означава, че трябва да имам онколог за някой с рак, дерматолог за някой с псориазис и т.н., а желаещи няма. На този етап гледаме досиетата на хората, но вероятно НОИ ще ги обжалва, защото не сме спазили правилника и след година ще ги гледа НЕЛК“, казва д-р Холевич. Другият вариант, който обсъждат с колегите й, е да върнат всички досиета, които са извън техните специалности в медицинската картотека и да ги оставят там. Проблемът е, че и в двата случая решенията спират да действат, тоест хората остават на пътя без права. Ако това реално се случи, сегашните протести на хората с увреждания ще се сторят като „осанна“ на управляващите, а в столицата ще се вдигне революция

И на това са решени самите пациенти.

„Тази промяна не е справедлива, защото болните страдат. Искам да кажа на хората, на които са промените да помислят какво правят, да помислят за болните. Непрекъснато заради това има стачки, палатки пред парламента. Явно ще трябва да се борим“, казва Лиляна и става, опряна на патерицата си, за да докуцука до изхода, където трябва да я посрещне сина й – нейната единствена надежда в държава, която не мисли за най-слабите си и уязвими граждани. А какво ли става с хората, които са останали без близки.