Вероятно веднага се сещате за някого, нали?

Да оставим настрана добрата новина за тези, които лошо преценяват времето си.

По-интересното е, че нагласата да закъсняваш води до персонални ползи, за които дори и учените твърдят, че са божия благодат.

Хората, които закъсняват, са по-неспособни да се чувстват стресирани, което води до ползи за здравето им. Същевременно умеят да мислят извън ограничените рамки и имат широк поглед върху по-голямата картина, т.е. визионери са.

Всички тези характеристики водят до по-голям успех в работата заедно с по-дълъг живот, пише сайтът thetab.

Да закъсняваш, се свързва силно с оптимизма

В книгата си “Никога повече закъснял”, превърнала се в бестселър, Даяна Делонзър пише: “Много от хората, които закъсняват, имат склонността да са едновременно оптимистично и нереалистично настроени, като това нарушава тяхното възприятие на времето.

Те наистина вярват, че могат да излязат на джогинг, да вземат дрехите от химическото, да напазаруват и да оставят децата в училище – и всичко това в рамките на един час.

Те си спомнят онзи единствен слънчев ден преди 10 години, когато наистина са направили всички тези неща точно за 60 минути, и забравят всички онези пъти, когато това им е отнемало много, много повече време.”

Позитивизмът те кара да имаш много по-големи шансове за успех

Застрахователната компания “Метрополитън лайф” прави проучване сред продавачи, което показва, че консултантите в магазина, които са в първите 10 процента в класация за висок оптимизъм, продават 88 процента повече от онези, които са в най-песимистичните 10 процента. Тяхното представяне в работата е много по-добро, защото те самите изглеждат по-добре.

По-високи нива на ентусиазъм

Тези, които често закъсняват или са дезорганизирани, влизат в категорията “Ентусиасти”. Хората в нея притежават доста слабости – свръхразпилени, много обстоятелствени, разсеяни и недисциплинирани. Но и позитивните им качества изобщо не са за подценяване. Те са екстровертни, спонтанни, с висок дух и закачливи.

Усещат по различен начин как минава времето

В изследване, ръководено от Джеф Конти, доцент по психология в Университета на Сан Диего, се прави експеримент за усещането за време. Учените разделят хората на два типа. Тип А са състезателните, нетърпеливите, докато тип Б са спокойни и креативни личности. Хората, които закъсняват, попадат в категория Б.

Изследователите карат участници от двете групи да познаят – след една минута – колко време е минало. Тези от тип А посочват средно 58 секунди, докато от тип Б – 77 секунди. Те буквално възприемат времето като по-дълго, отколкото то в действителност е.

“Ако имате 18-секундна пауза, тази разлика може да добави още върху усещането за изтекло време”, казва Конти пред “Уолстрийт джърнъл”.

Хората, които имат много задачи, също възприемат времето по-бавно.

Доцентът анкетира 181 оператори в метрото в Ню Йорк и открива, че тези, които често изпълняват много задачи наведнъж, са склонни да закъсняват по-често от останалите. Те често са напълно вглъбени в заниманията си, което ги кара да загубят представа за времето.

Помислете за вашия любим приятел, който винаги закъснява. Дали той се интересува от много хора, или се опитва да се занимава с твърде много хобита? Според изследователите хората често закъсняват, защото са “погълнати от друга дейност, която е очарователна или твърде интересна” и която ги поставя в “друга зона”.

Хората, които закъсняват, не издребняват, когато и другите го правят, защото притежават способността “да видят по-голямата картина”.

Дребните детайли, подробности не занимават хората, които попадат в тип Б. Това, което си мислят, обикновено е следното: “Нямам проблем с тяхното закъснение, вероятно и те са така, ако пристигна с 5 минути по-късно.” Разбира се, това изобщо не важи за останалите, тъй като не всички възприемат закъсненията така лежерно.

Те са по-спонтанни

В синхрон със спокойната натура на личностите от тип Б те не се притесняват особено за такива неща като разписание на влакове, запазване на хотели или полети. Те “просто ще хвърлят няколко неща в куфар и ще тръгнат, като по пътя измислят къде да ядат и спят. Има много повече приключение в подобно поведение”, пише Lifehack.org.

Не са добре с парите

Хората, които не закъсняват нарочно и съвсем искрено нямат намерение да го правят, често живеят за момента и им е трудно да спестяват за бъдещето, казва Алфи Кон от сп. “Психология днес”. Някои хора “сами не могат да се заставят да бъдат навреме”, което би означавало, че човек “може би изпитва затруднения да се застави да върши и други неща, като например да спестява пари или да каже “не” на вредните храни.”

Харесва им да постигат цели и да преодоляват норми

Не са хора, които да следват инструкции, да вярват на оценките в техния гугъл мап (Google Map) или да разсъждават еднопистово. Това означава, че мислят извън рамките и ограниченията, което ги води до това да подхождат към проблемите по неконвенционални – и често по-добри – начини.

Според Даяна Делонзър може да бъдеш “човек на сроковете, дедлайнер”, някой, който “подсъзнателно се стреми към адреналина, предизвикан от спринта към финиша”.

А може да сте “продуцент, производител” – някой, “който задоволява егото си от това да свърши колкото се може повече неща за колкото се може по-малко време”.

Хората, които закъсняват, е по-малко вероятно да преживеят сърдечно заболяване според кардиолозите.

Изследване, публикувано в “Международен журнал по клинична и здравна психология” (International Journal of Clinical and Health Psychology), показва, че за хората от тип А е по-вероятно да има висок риск от коронарни заболявания.

Това се дължи на по-високите нива на стрес, които те преживяват. И означава, че тези, които се притесняват по-малко дали спазват времето, е по-вероятно да се предпазят от болести, свързани със стреса.