Българинът е консумирал повече хляб през 2016 г., като средно на ден потребението на хляб е между 280 – 300 гр. Това каза за News.bg председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.

По думите й през 2016 г. е пораснала консумацията на хляб, тъй като хлябът е единствената балансирана храна за човека, която не се произвежда със заместител на основната за него суровина – брашното.
„Дори проф. Байкова, един изключително уважаван експерт – категорично прокламира, че няма диета, която да изключва хлябът“, посочи Кукушева и изтъкна, че пшеничният хляб се прави от златото на зърнените култури. Така хлябът остава предпочитана храна за българина.

Сред основните проблеми в сектора Кукушева открои необходимостта от приемане на диференцирана ДДС ставка за храните. Според нея това е единственият начин да се изсветли сектора, а цените на храните да намалят.
„Ако намалим с 5% ДДС ставката върху хляба, това означава хлябът да поевтинее с 12-13%. Това е едно наше искане, което повече не може да търпи отлагане. В противен случай дефицитът на събиранията от задълженията към държавата ще продължава да расте“, коментира председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Мариана Кукушева отчете, че 2016-та година е била натоварена с огромни надежди за сектора, свързани с приемането на Закона за храните, но е приключила неочаквано – най-вече поради смяната на изпълнителната власт и оставянето на законопроекта на трупчета. „Имаме законодателство, което спокойно можем да наречем част от законодателството за национална сигурност“, коментира Кукушева, изразявайки надежда законът да бъде обнародван от следващия парламент и да влезе в сила от средата на 2017-та г.

„Втори акцент от 2016 г. е проблемът с кадрите“, отбеляза Кукушева. Според нея, въпреки всички реформи в сектор образование, няма подобрение по въпроса с кадрите. За да се справи с недостига на кадри дори се е наложил внос на хлебари от Нигерия.

„Резултатът е повече от плачевен. Липсва една законодателна сметка – липсва ангажиментът на обучаваните да имат задължително минимум три години реализация в бранша, в който са обучавани“, коментира проблема Кукушева.
По думите й няма държава в света, в която да се харчат публични ресурси и в същото време обучаваните да нямат ангажимент за реализация в бранша.

„В професионалното образование ситуацията е повече от страшна, защото се закриват паралелки на средни специалисти, без които икономиката не би могла да се развива“, каза още тя. Така, ако не се направят законодателни промени, с които да се ангажират обучаваните да се влеят в бизнеса, скоро време ще се внасят кадри.

Друг проблем е, че в момента настоящото законодателство по храните не задължава производителите на храни, както и търговците и дистрибуторите на храни да имат регистрация към Агенцията за контрол и безопасност на храните, което позволявало разрастването на сивия сектор в бранша.