Позвъняване в десет часа сутринта. Мария Иванова остави плетенето на вълнените чорапи и вдигна слушалката.

– Внукът Ви е извършил сериозно пътно произшествие – търпеливо обясни неизвестен глас. – Разбил е скъпа кола, има жертви, а за това го грози от три до пет години лишаване от свобода… За да помогнем на внука ви да избегне наказателна отговорност, са нужни пари!

– Колко?

– Три хиляди! – решително заяви непознатият глас. – Пригответе парите, след малко при Вас ще дойде наш човек! И не казвайте на никого, иначе внукът Ви ще изгърми!

– Но вкъщи нямам никакви пари – изхлипа Мария Иванова. – Трябва да отида до банката, а тя е на другия край на града.

– Излезте на улицата – пред дома Ви ще спре сребриста кола и ще Ви откара където е нужно. И помнете: на никого нито дума! В интерес на внука Ви е.

След като минаха половината град и я остави пред банката, шофьорът сложи пръст пред устните си, за да напомни на Мария Иванова да мълчи. Тя му отговори със същото. Върна се след половин час:

– Забравих си пин-кода на дебитната карта – тежко въздъхна тя. – Трябва да отида до вилата – той е там, записан в тетрадката… От вилата, която бе на 30 километра от града, Мария Иванова си тръгна с две тобри с картофи и мрежа с лук.

– Слагаме ги в багажника и тръгваме! – каза тя на загубилия търпение непознат мъж.

– Към банката? – попита той.

– Към вкъщи – отвърна Мария Иванова. Къде ще ходим в банката с тия картофи?! А по пътя ще се отбия в супера, трябва да купя мляко и хляб.

Шофьорът се ядоса, но си замълча. Вече изгубиха много време и това го изнерви, но пък бабата бе спокойна като лама.

– Не стой така, помогни на бабата – каза тя, слизайки от колата. И измамникът покорно й замъкна торбите към петия етаж. А там вече го чакаха господа в полицейска униформа.

– Какво ще кажеш на внука си?!? – съвсем бил объркан арестуваният.

– Нямам никакъв внук – отвърна спокойно възрастната дама, нарочена за жертва. – Както и няма никаква катастрофа с човешки жертви. Веднага ви разкрих!

– Защо тогава ходихте до банката?

– За да си платя сметките и телефона.

– А на вилата?

– За да си взема картофи и лук – обясни Мария Иванова. – Върви, върви! Аз не съм баба с котка, а пенсиониран майор от полицията!