Химиотерапия е метод за ликвидиране или намаляване на обема на на злокачествени тумори. Казано най-просто това е приемане на лекарства. Назначението обаче плаши болните. Причината е, че медикаментите, които имат способността да се справят, предизвикват множество странични ефекти.

Тези препарати са силни отрови и освен засегнатите клетки, загиват и здрави.

Някои хора предпочитат за всичко да се облегнат на лекаря си, но други искат да знаят как се провежда химиотерапията, какво се случва в организма, какви са последствията и очакваните резултати.

Защо се провежда химиотерапия? Като основно лечение, тя служи за пълно унищожаване на туморите, за забавяне на прогресирането на рака, за редуциране на размерите на образуванията при предоперационна подготовка, за ликвидиране на раковите клетки, за да се попречи на появата на метастази. По-често химиотерапията е само част от комплексно лечение.

В едни случаи се провежда преди операцията, в други – след нея. А има и пациенти, при които тя се оказва единственото възможно лечение.

Как действа химиотерапията?

Противотуморните лекарства разрушават раковите клетки, като задържат делението им. Как става? Лекарствата атакуват мембраните на клетките или разрушават вътрешната им структура. Един вид препарати повишават така наречения противотуморен имунитет.

В медицинската практика най-често се назначава комплекс от няколко противотуморни препарата. Доказано е, че комбинацията действа най-ефективно. Някои лекарства засилват действието на лъчевата терапия. Други се справят с унищожаването на вече облъчените туморни клетки. По тази причина лъчевата терапия и химиотерапията често се използват паралелно.

Видове химиотерапия

Видовете се определят от лекарствата и техните съчетания. Като правило се предписват схеми на лечение, обозначени с латински букви. Пациентите обаче ги разпознават по цветовете на прилаганите препарати. Какви са те?

Червена химиотерапия. Тя е най-агресивното за организма лечение, името идва от червения цвят на антрациклиновите антибиотици, които се използват. С „антрациклин“ се означават някои от 500-те вида антибиотици, изолирани от бактерии от рода Streptomyces.

Основният представител е Доксорубицин, тъй като има широкоспектърно действие, също така – Епирубицин, Идарубицин. Червената химиотерапия често води до неутропения – снижение на нивото на неутрофилите, което води след себе си влошаване на имунната защита.

Жълта химиотерапия. Тя се провежда с вещества, чийто цвят е жълт. Тези лекарства се понасят по значително по-лек начин от пациентите. Към тази група препарати спадат: циклофосфамид, метотрексат, флуороурацил.

Синя химиотерапия. Името дава цвета на лекарства като митомицин и митоксантрон.

Бяла химиотерапия означава лечението с таксотер, таксол и други.

Как се провежда лечението?

В повечето случаи препаратите се въвеждат венозно. Това може да се проведе чрез обикновени инжекции или чрез венозен катетър, ако трябва вливането да бъде по-продължително – например в рамките на няколко часа. Съществуват случаи на перорално приемане (през устата), интрамускулно, подкожно, в артерията, която води директно към тумора, инжекция директно в тумора или в спиналната течност, в перитонеалната или плевралната кухина.

Неблагоприятни последствия от химиотерапията

Разбира се, основният резултат от химиотерапията е смаляване на тумора, прекратяване на развитието му и осигуряване връщането на пациента към естествения начин на живот. Обаче противотуморните препарати имат и токсично действие, заради което се появяват и редица неприятни странични ефекти. Попадайки в кръвта, наред с вредните клетки, те унижожават и унищожават и голямо количество здрави. Именно това става причина за цял ред усложнения.

По принцип колкото едно лекарство е по-агресивно, толкова и ефектът от него върху раковите образувания е по-голям. Заедно с това настъпват видими промени, които атакуват самочувствието на пациентите и правят химиотерапията истинско изпитание.

Странични ефекти:

слабост, опадане на косата, гадене и повръщане, появата на рани на лигавицата на устата, липса на апетит, нарушения в дейността на червата, загуба на слуха, нарушена двигателна координация и изтръпване на ръцете и краката, анемия и други промени в състава на кръвта, шум в ушите. Тези проблеми се появяват в пълен състав или само част от тях в различни комбинации и в различно тежка степен. Също така – в различен етап от лечението.

Например косата започва да опада след 2-3 седмици, а повръщането – веднага след вливането на лекарствата.

Много е възможно да се появят различни по вид кръвотечения и инфекциозни усложнения.

При някои случаи се нарушава работоспособността, нервната система и редица жизненоважни органи. При всеки друг вид лекарство страничните ефекти биха станали причина те да бъдат спрени и заменени, но това не важи за химиотерапията. Лечението се провежда стриктно, дори и себеусещането и психическото състояние на болния рязко да се влоши.

Но не винаги се стига дотам, всичко зависи от дозировката, от състоянието на туморите и особеностите на конкретния човек. След края на третирането всички негативни последствия в организма постепенно се преодоляват. Косата израства отново, възстановява се работата на стомаха и червата. Изключение правят случаи, в които това лечение поврежда сърцето, белите дробове и бъбреците.

Много важен пункт с противодействието на неблагоприятните последствия от химиотерапията е това, че на дадения момент съществуват огромен брой различни методи за връщане на човека към нормален живот, употребявайки за това минимум време и сили.

Ако ви предстои курс на лечение, запомнете, че химиотерапията е без съмнение най-ефективният способ,

чрез който е възможно пълно и окончателно избавление от туморите. И това, че временно ще се страда от страничните прояви, не е най-страшното. Що се касае до опадането на косата, това започва да измъчва хората след втория или третия курс на химиотерапия.

В този момент обезкосмяването обхваща не само главата, но също и лицето, ръцете, краката, подмишниците и други части. Всъщност този етап практически не бива да се предотвратява. Все пак има общи препоръки, които помагат на болния да запази косата си възможно най-дълго време. Ето основните сред тях:

Пациентът да използва единствено меки шампоани, като главата не се подлага на гореща вода, а се мие с топла.

• Косата се разресва с мека четка, без да се дърпа и скубе.
• Избягва се сушене със сешоар.

Зле действат процедури като къдрене, изправяне с преси, оформяне на прическа с маша и други подобни.
Кожата на главата трябва да се предпазва от прекалено охлаждане и от въздействието на преки слънчеви лъчи. Затова се препоръчва носенето на шапка и зиме, и лете.

След химиотерапията болният трябва да приема колкото може повече млечно-кисели активни бактерии, които предотвратяват разрушението на клетките на червата, тъй като те също са били подложени на въздействие от химическите препарати. Също така те помагат да се преустанови косопадът. След курса на лечение на болния се назначават медикаменти, които въздействат за вдигане на нивото на хемоглобина и за възвръщане на правилната работа на черния дроб.

Химиотерапията предизвиква наистина много странични ефекти. Но по-важното в този случай е, че те с времето отшумяват и изчезват и болният се възстановява напълно.

Лекарствени препарати при химиотерапия

Ако ракът е установен в първоначалния си стадий, тогава за неговото лечение се използват хирургически средства или облъчване. В случай на разрастване на раковия процес, на болния се назначава курс химиотерапия. В съвременната онкология лекарите по цял свят използват два вида – монохимиотерапия с прилагането на един лекарствен препарат, и полихимиотерапия с няколко вида средства, които се приемат едновременно или едно след друго.

Всяко лекарство има свои особени свойства и въздейства върху различен процес в клетките. Продължителността на лечението и резултатът зависят от самите ракови клетки. Ако в тях процесът на нарастване и деление е достатъчно бърз, тогава и химиотерапията е ефективна, и обратното.

Първият създаден противотуморен препарат е Ембихин. Това става през 1946 година на основата на иприта – отровен газ, използван пред Първата световна война. Той е основоположник на съвременните цитостатици – главната група противотуморни антибиотици. Днес има множество съвременни препарати. По-долу изброяваме някои от използваните в България лекарства.

Лекарства с влияние върху структурата на ДНК:

• Хлорамбуцил – алкилиращо и също така имуносупресивно действие (Leukeran).
• Циклофосфамидът – има алкилиращо действие и освен това – имуносупресивно (Endoxan).
• Дакарбазинът – алкилиращо средство.
• Ифосфамид – той има алкилиращо действие. Друго влияние е имуносупресивното (Holoxan).
• Прокарбазин – числи се към метилхидразините (Natulan).

Противотуморни антибиотици

1. Блеомицин – числи се към цитотоксичните антибиотици (Bleocyn).
2. Епирубицин – група на антрациклините (Farmorubicin).
3. Идарубицин – група на антрациклините (Zavedos).
4. Митоксантрон – група на антрациклините (Novatron).

Антиметаболити:

кладрибин, флударабин (Fludara), 6-Меркаптопурин (PuriNethol). Всички те принадлежат към пуриновите аналози. Метотрексатът е сред аналозите на фолиевата киселина. Етопозид (Vepeside) се числи към производните на подофилотоксина.

Хормони

Преднизолон е от групата на кортикостероидите с изразен противовъзпалителен, имуносупресивен и антиалергичен ефект. Метилпреднизолон е с по-добро въздействие от преднизолон като силен противовъзпалителен стероид и с по-ниски показатели по отношение на задържането на натрий и вода (Urbason). Дексаметазон е глюкокортикоид, чието действие се равнява на най-активните представители на базовите кортикостероиди.

Много специалисти предписват и биологически добавки с натурални растителни компоненти, които играят не маловажна роля в третирането на туморните образувания. Те са следните:

Онкопротектори.

Те се използват за преустановяване на по-нататъшното нарастване и делене на болните клетки. Това е решаващо, за да се спре стремителното развитие на болестта.

Имуномодулиращи препарати.

Способстват за нормализиране на действието на имунната система на болния. Обикновено се приемат с втория курс химиотерапия.

Психосоматични препарати.

Помагат на болния да излезе от депресията, съживяват дейността на сърдечно-съдовата система и нормализират централната нервна система. Освен това възпрепятстват образуването на тромби. Всеки болен трябва да приема такъв препарат през курса химиотерапията, както и добавка, която да способства за усилване на енергийния баланс в организма.

Химиотерапия с платина

Иновативен метод, който се основава на използването на благородния метал. Основно се прилага цисплатин, чийто ефект е перманентно потискане на синтеза на ДНК по избирателен начин. В момента той се замества от по-новия и подобрен фенантриплатин, който по-добре прониква в раковите клетки. Изследователите са на мнение, че е доста по-ефективен.

Най-често срещаните онкологични заболявания и химиотерапията при тях.

Рак на гърдата

В момента това е най-разпространеното заболяване у жените със злокачествен характер. На него се дължи всеки четвърти случай на ракови тумори в света. Причините за появяването му са много, сред тях – повишаване на количеството хормони, вирусни инфекции, генетично предразположение, отравянето на околната среда, повече на брой раждания, които предполагат и повече кърмене, и така нататък.

Също толкова много са и начините на третиране, като химиотерапията е един от тях. Прогресирането на рака на гърдата е такова, че той обикновено се установява едва в крайните стадии на развитие.

В продължение на доста години жените може да не разберат за измененията, защото не са се проявили никакви симптоми. Ниският имунитет като правило води до прогресиране на туморите. Именно този момент се явява кулминационен, в който болестта проличава.

В съвременната онкология се използват следните видове химиотерапия при рак на млечната жлеза – адювантна, лечебна и индукционна.

Адювантно лечение.

То се назначава като допълнително към друг вид терапия. Използва се при първичен инвазивен рак на гърдата. Това обикновено става след хирургическа интервенция и преди провеждането на лъчетерапия. Адювантното лечение се нарича още профилактично.

Използва се при резектабилен рак. Може да се назначи преди операцията и тогава се нарича неоадювантно. Отличителна черта е, че подготвя тумора за въздействието на противотуморните препарати преди операцията. Има и известни недостатъци, след които е и фактът, че затруднява оперативното вмешателство.

Лечебната химиотерапия се използва при генерализиран рак на млечната жлеза, когато в гърдата на жената има метастази. Този вид помага да се редуцира размера им до минимум.

Третият вид – индукционната химиотерапия,

се използва при резектабилен локално напреднал рак. Той има за цел намаляване на тумора до размери, които дават необходимите условия, за да се премине към хирургична интервенция. Тук задължително трябва да се наблегне, че резултатите зависят от организма на самата жена. Лечението предизвиква поражения на кръвта, косопад, гадене и повръщане и други странични ефекти.

Химиотерапията на рака на млечната жлеза включва следните лекарства: метотрексат, 5-фторурацил, адрибластин, доцетаксел, циклофосфан, паклитаксел, кселода и други. В съвременната онкология са разработени схеми за използване на препаратите за химиотерапия. Винаги се прави уговорката, че предварително не е възможно да се прогнозира изходът от избраната терапия. В последните години химиотерапията все по-често подобрява естеството на начина на живот на жените и дори постига пълно излекуване.

Рак на дебелото черво

Това е поражение на лигавицата на дебелото черво. В преобладаващия брой случаи то се развива от струпването на клетки с абнормален растеж. Полипите дегенерират и когато не се третират, се разпространяват през стените в посока на разположените в съседство органи и лимфни възли. Опасен е, защото застрашава белите дробове, костите, черния дроб и дори мозъка.

Рак на дебелото черво развиват еднакво представителите и на двата пола. В началния етап болният чувства нуждата да се изходи, но това остава без резултат. Сред ранните симптоми са още подуване на корема и активно образуване на газове, но диагнозата става категорична, когато с изпражненията започне да се отделя и кръв. Това е знак, че процесът е навлязъл в някои от напредналите стадии.

Назначават се няколко вида терапии.

Подпомагащата терапия се избира, когато туморът е оперативно отстранен, но изследванията показват голяма вероятност от рецидив. Счита се, че рискът нараства при поражения на лимфните възли. Причините за прехвърлянето на раковите клетки към други тъкани не са напълно известни. Възможно е клетки от първичния тумор да попадат в кръвта или лимфната система, а след това те да стават „зародиши“ на нови образувания – метастази или вторичен рак, в други органи и тъкани.

Тези тумори в първоначалния си стадий могат да бъдат толкова малки, че много време, дори години те не могат да бъдат фиксирани. Като подпомагаща терапия при рак на дебелото черво обичайно се назначава лекарство, известно под името 5-фтороурацил (5-FU). Като правило то се дава в съчетанието с фолиева киселина. Понякога – с левамизол, който влияе върху имунната система. Съществуват няколко различни начина за прилагане на тази терапия.

Химиотерапия при вторичен или прогресиращ рак с метастази извън дебелото черво.

Много пациенти след първия курс на лечение повече не се сблъскват с ни най-малките проблеми. За съжаление у някои болни ракът рецидивира, преминавайки в други органи. Понякога туморните клетки вече са се разпространили извън дебелото черво към момента на диагностициране.

Трябва да се отбележи, че вторичният рак много често се поддава на излекуване. Лекарят отчита голям брой фактори, за да реши какъв метод да назначи. Сред важните неща са каква част от организма е поразена, каква спомагателна терапия е провеждана по-рано, а също и здравословното състояние на конкретния пациент. Както при подпомагащата терапия, и тук често се назначава 5FU. Той действа най-ефективно, ако пациентът го приема в съчетание с фолиева киселина.

Тази терапия е годна да се прилага без прекъсване в течение на няколко месеца, тъй като по принцип дава много слаби странични ефекти.

Курсът се провежда за няколко дни в болнични условия.

Следва почивка от няколко седмици, през които организмът на пациента се връща в норма, преодолявайки страничните ефекти. Колко на брой подобни курса ще бъдат предписани, е въпрос на индивидуална преценка и зависи от типа рак и от реакцията на пациента към лекарството.

Химиотерапията действа на отделните хора по различен начин. Много пациенти имат способността да се завърнат към обичайното си ежедневие, докато други прекалено отслабват и трябва да вършат всичко много по-бавно. Съветът на лекарите е болните да не се насилват, да не се напрягат прекалено и да правят само такива неща, които са в техните способности и по техните сили.

Рак на белия дроб

Злокачествените изменения в белите дробове в днешно време е сред най-тежките болести и водеща причина за смъртността от всякакъв вид карциноми. Болестта все по-често поразява възрастни хора, но паралелно с това се среща и при съвсем младите. Ракът на десния бял дроб е по-чест, отколкото при левия, като туморът се развива преимуществено в горната част.

Удивителното е това, че само преди сто години този вид заболяване се е считало за изключително рядко. Лекарите днес са на мнение, че небивалото разрастване на болестта се дължи на постоянния растеж на броя на пушачите. Не само, но и затова по цял свят се води активна агитация срещу тютюнопушенето, но то си остава основната причина за провокиране на появата на тази болест.

Друг фактор са намиращите се в замърсения въздух канцерогени,

макар че там те са в значително по-малко количество, отколкото в цигарения дим. Ежегодно от карцином на белите дробове загиват огромно количество хора. Причината е, че злокачественото изменение обикновено се открива в етап, в който оперативното му отстраняване е невъзможно, защото метастазите вече са се разпространили и не позволяват на болния да преживее.

Самата диагностика е сложна, тъй като болестта протича безсимптомно, а също така и често тя се приема за друг вид патология. И все пак грамотните специалисти, използвайки всички съвременни средства за диагностика, имат възможността да установят тумора в негов ранен стадий. В такъв случай вероятността да се оздравее напълно значително се повишава. Белите дробове би следвало да се лекуват комплексно, като неотменима част се явява химиотерапията.

В какво се заключава химиотерапията при рак на белите дробове?

Накратко, тя има задачата посредство противотуморни препарати да ликвидира раковите клетки. Може да се извърши самостоятелно или в съчетанието с лъчетерапия и хирургия. В четвърти стадий, когато метастазите са се прехвърлили в други тъкани, те вече не е възможно да се ликвидират чрез химиотерапия, обаче лечението с медикаменти помага за максимално удължаване на живота. Това много зависи от структурата на самите тумори.

Така химиотерапията на дребноклетъчния карцином на белия дроб с огромна вероятност ще бъде ефективна, доколкото той е най-чувствителен към въздействието на химически лекарства, докато недребноклетъчният често проявява устойчивост, поради което при такава структура на рака се избира друго лечение. Има и още една закономерност: приеманите препарати действат пагубно не само на бързо делящите се ракови клетки, но за съжаление – и на здравите. При това в най-голяма степен страда храносмилателният тракт, кръвта, костният мозък, корените на косата.

При химиотерапията се използват повече от 60 вида лекарства.

Най-разпространените са провотуморни средства като цисплатин, доцетаксел, гемцитабин, карбоплатин, винорелбин, паклитаксел. Често медикаментите се комбинират като например се практикува съчетанието на паклитаксел и карбоплатин, цисплатин и винорелбин и така нататък. Дозировката се подбира индивидуално, отчитайки се големината на тумора и неговата структура.

След един курс химиотерапия се прави за 2-3 седмици прекъсване. То е необходимо за възвръщане на силите на човека и преодоляване на другите ефекти. Курсовете се провеждат в планираната схема, но всеки път лекарствените средства се сменят, тъй като раковите клетки се приспособяват към токсините, с които биват третирани, по бърз и лесен начин.

Химиотерапията се съпровожда с лечение, което е насочено към снижаване на страничните ефекти. Наред с ползата, на организма се нанасят е редица вреди. Още след първия курс на лечение пациентите започват да изпитват редица трудности.

Появява се диария, гадене и повръщане, силна умора, могат да се образуват рани по устата.

Косата започва бързо да опада и при голям дял пациенти – изцяло. След това пада нивото на хемоглобина и количеството на левкоцитите, появява се невропатия, последвана и от вторични инфекции.

Страничните ефекти често пораждат тежка депресия, която влошава качеството на лечението. По тази причина лекарите активно използват редица способи за уналожване на болките и преодоляваме на дискомфорта. Например за да се предотврати гаденето, се приемат силно действащи медикаменти, наречени антиеметици.

Хранене при рак на белия дроб

Когато се провежда химиотерапия, е необходимо да се спазва и особен режим на хранене. За онкоболните няма специална диета, но има редица препоръки, които подпомагат лечението. Добре е пациентите да приемат богата на витамини храна, която подобрява работата на червата.

Препоръчва се да се хапват повече свежи плодове и зеленчуци. Зеленчуците също така се готвят, като няма ограничение в начина на обработка – варени, печени, на пара… Свежите продукти са добър източник на енергия за болния. Той се нуждае още от продукти с високо съдържание на белтъчини като пилешко месо, риба, червено месо, бобови растения, орехи, морски дарове, и от въглехидрати – картофи, ориз, макаронени изделия.

Също така добре действат киселото мляко, млечните десерти, различните видове сирена.

Докато се прилага химиотерапия са противопоказани мазните продукти и тези с остър аромат като лук, чесън и подправки. Задължително се приемат големи количества течности, ако може – вода, особено в дните на приема на химическите препарати, тъй като течността подпомага за извеждането на токсините от тялото.

При такова лечение у болните се променят възприятията за вкус и мирис. Именно това е причината за намаляване и дори пълно претъпяване на апетита. Обаче болният не е в състояние да понесе едно гладуване. Както при всеки вид диета, и тук решението е прибягването към малки порции храна, но по-често. Пациентът задължително трябва да е наясно, че храненето е част от цялостното лечение, тъй като храната дава сили за възстановяване.

Как да се понесе химиотерапията

За преодоляване на гаденето помага пиенето на гроздов и ябълков сок. В същото време твърдо е забранено приемането на газирани напитки.

Препоръчва се болният да остава в седнало положение няколко часа след храна, вместо да ляга, защото така се намалява вероятността от появата на позиви за повръщане. Химиотерапията дава най-добри резултати, ако пациентът получава в максимална степен положителни емоции и тази част едва ли не е най-важното условия за успешно оздравяване.

Общуването с близки и любими хора, четенето на весели книги и гледането на развлекателни предавания допринасят за преодоляване на негативните ефекти. Освен това болният трябва да приема млечни бактерии, като за тази цел са разработени активни комплекси, за които е доказано, че дори могат да спрат окапването на косата.

Други препарати, назначени след лечението, помагат да се възстанови черният дроб и за повишаване на стойността на хемоглобина. Ефективността от химиотерапията е право пропорционална на етапа, в който е установена болестта, тоест принципът е: да бъде възможно най-рано. Много зависи от типа организъм и от квалификацията на лекарите, които провеждат лечението.

Левкемия

При децата то е най-широко разпространеното злокачествено заболяване, но от него страдат и много възрастни. Острата левкемия е поражение на кръвообразуването. Белите кръвни клетки се размножават усилено, заради което техни незрели предшественици – бласти, постъпват в кръвообращението.

Постепенно здравият костен мозък се подменя с раково изменените клетки. Това е причина за потискане на нормалното кръвообразуване, а следователно и до проблеми като кървене, анемия и вторични инфекции.

И при този вид онкологично заболяване причините не са установени категорично, като сред спряганите евентуални фактори са вируси, увреждания на костния мозък, наследственост и хромозомни аномалии.

Пациентите с левкемия проявяват редица общи симптоми като умора и недостиг на сили, изпотяване през нощта, вдигане на телесната температура. От пораженията в нормалния процес на кръвотворене се стига до повишаване на възприемчивостта към бактериални и гъбични инфекции.

Болните развиват анемия, бледи са, дишат трудно. Често се наблюдават кръвоизливи, причините за които се коренят в намалените тромбоцити. Разрастването на венците и увеличаването на лимфните възли също са белег, който помага на лекаря да се насочи към вярната диагноза.

Лечението на левкемия

Да се лекува остра форма на левкемия – това означава максимално да се унищожат бластните клетки. Ликвидирането им би било пълно при големи дози облъчване. Това облъчване обаче се отразява на целия организъм, убивайки и здравите тъкани, наред с поразените. Това отслабва организма и го прави беззащитен пред инфекции от всякакъв вид. Животът на болния е в опасност, а след химиотерапията понякога се развиват редица усложнения.

Видове лечение:

1. Лечение с общо укрепващо действие. То предвижда приемането на антибиотици и антимикотични препарати. С тях се профилактира появата на визираните по-горе бактериални и гъбични инфекции.
2. Химиотерапията се назначава, за да се ликвидират раковите клетки напълно и да се постигне ремисия. Ремисия е налице, когато абнормалните клетки в костния мозък спаднат под 5%. За резултата от лечението се съди по честотата на рецидивите, продължителността на ремисията, процентът останали ракови клетки след химиотерапията и по други фактори.
3. Костно-мозъчна трансплантация. Най-напред се провежда терапия с цел пълно унищожаване на костния мозък на пациента, а след това се замества с донорски. Костен мозък се взима от друг човек, но може и от самия пациент преди да започне третирането. Степента на успех има пряка връзка с степента на прогресиране на болестта, когато се предприема трансплантацията.

Рисковете от химиотерапията

Химическите препарати убиват еритроцитите, което води до анемия и неутропения, при които отслабва цялостния имунитет и рязко пада нивото на хемоглобина в кръвта. Рисковете за пациента са огромни, но и досега не е намерена по-добра алтернатива. Има средства, които могат само частично да намалят страничните ефекти и да понижат риска от появата на нови инфекциозни заболявания.

Резултатите от химиотерапията зависят пряко от това доколко е напреднало заболяването. Благодарение на ретиноевата киселина, която стана достъпна за включване в лечението, бластите се поддават на диференциация и прогнозата за лечението на миелобластна левкоза стана много по-благоприятна.

Незрелите бласти се размножават и заместват здравите, жизнеспособни клетки, след което се разпространяват в цялата кръвотворна система, засягайки централната нервна система. Така се стига до нарушение на зрението, речта и походката. Болният изпитва болки в краката, ръцете, костите, в черния дроб, видимо се увеличава размерът на лимфните възли.

Лекарствата при химиотерапията действат на целия организъм и на кръвотока като цяло. Лечението на острия вид левкоза се провежда поетапно. Да се постигне ликвидиране на раковите клетки от един път е невъзможно. Части от тях винаги остават и при това отново се размножават, и то с бързи темпове. Лечението на левкозата започва с интензивна терапия и продължава около две години до пълното ликвидиране на болните клетки.

Цели на поетапния метод на лечение

Химиотерапията се прилага на три фази – индукционна, консолидационна и поддържаща. Крайната им цел е ремисия.

Първият, индукционен етап, е интензивен, тъй като пациентът се намира под лекарско наблюдение в болница, за да се спре появата на сериозни усложнения и развиването на нови инфекции.

Сами по себе си вторичните инфекции сериозно застрашават човек със слаб имунитет. Обикновено терапията се провежда посредством винкристин, аспарагиназа и стероиди. Ако степента на риска от инфекция, особено при децата, е висока, се дават още даунорубицин или метотрексат в началния етап от разпространението на раковите клетки. Понякога се дава хидрокортизон, цитарабин.

Курсът на лечение продължава 1-2 месеца и е насочен към разрушение на клетките, които са оцелели след индукционния метод. Лечението е индивидуално. Стандартният набор от лекарства се състои от метотрексат, меркаптопурин, тиогуанин, към които се добавят винкристин, преднизон, аспарагиназа. При висок риск от инфекция при децата се предписват цитарабин, етопозид, циклофосфамид, доксорубицин.

При наличието в кръвта на Филаделфийска хромозома (генетична мутация на 22-рата хромозома, което се регистрира при 95% от болните с хронична миелогенна левкемия) допълнително се назначава гливек. Реиндукцията или поддържащата терапия обикновено успява да постигне ремисия и терапията е насочена към общо поддържане на болния, на неговия имунитет и нервна система.

В течение на 1-2 месеца се взимат меркаптопурин, метотрексат, понякога преднизолон, дексаметазон. Ако рискът от рецидив е висок, то поддържането на организма се прави в съчетание с интратекална терапия. Обикновено поетапното лечение отнема 2-3 години, но при децата този срок се налага да бъде удължен с няколко месеца, така както рискът от заболяване при тях е по-висок.

Усложнения при химиотерапията при левкоза

Към страничните действия на химиотерапията спадат развитието на инфекции и неутропенията. Отслабеният организъм след лечението реагира на всеки възможен причинител, намиращ се в храната, водата и въздуха. За да се минимизира опасността от развитие на инфекция се дават антибиотици и противогъбични препарати. За профилактика се използват нистатин, миконазол, кетоконазол, флуконазол.

Друг страничен ефект е тромбоцитопения – намаляване на тромбоцитите, открити кръвотечения, химорагични усложнения, особено при имащите инфекции. Има разработени лекарства за съсирване, които се приемат в случай на нужда.

Химиотерапията причинява още анемия, опасно заразяване на болния с хепатит, имунодефицит. Вътрешните органи се подлагат на хемосидероза (натрупване на желязо под формата на хемосидерин), което причинява имунодефицит у болния.

За оцеляването и увеличаването на здравите еритроцити след химиотерапия помагат цитокините – регулаторни молекули, в частност еритропоетин.

Той регулира процеса по образуването на червени кръвни телца, инициира синтезирането на хемоглобин и ускорява отделянето от костния мозък в кръвообращението на червените кръвни клетки. Терапията води до обезводняване, анорексия и кръвотечения, кръвоизливи в стомаха. За притъпяване на гаденето се предписват халоперидол, аминазин, метоклопрамид.

Рак на панкреаса

Ракът се появява, когато по някаква причина клетките започват безконтролно да се делят. Сред особеностите на злокачествените новообразувания върху панкреаса е тяхното развитие за известен период, без проявата на конкретни симптоми. Най-рано се показват обичайните липса на апетит, намаляване на килограмите и слабост. Ракът на панкреаса е лечим в случай че е засечен в начална фаза, преди да са обхванати други органи.

Този вид карцином е причината за 5% от случаите на летален изход, причинен от онкологични заболявания. Често този рак се нарича „тих“, тъй като той протича с много ограничен брой симптоми и при това – неспецифични. По тази причина диагностицирането на голям брой случаи става едва в късните стадии.

Карциномът на панкреаса поразява приоритетно след 50-годишна възраст.

Повечето пациенти са между 65 до 80-годишна възраст. Рискът от заболяване при мъжете е малко по-висок.

Панкреасът е разположен в дълбочина в горната част на корема. Тя е заобиколена от други органи като стомах и черва. По форма прилича на удължена и сплескана круша – широка в едната си страна и стесняваща се в другата. Панкреасът се състои от три части. Има две функции – да секретира панкреатичен сок и да изработва някои хормони, сред които инсулин. В сока се съдържат ензими, които участват в преработване на храната.

Задстомашната жлеза помага на тялото да използва или да съхранява енергията, получена от хранителните вещества. Например инсулинът взима участие в обезпечаването на контрол върху нивото на глюкозата – източник на енергия, в кръвта. Панкреасът освобождава и други хормони, които са важни за организма. Те постъпват в кръвния поток и стигат до всяка част от тялото.

Ракът възниква тогава, когато клетките по някаква причина започнат да се делят в разрез с нормалния процес. Те могат да обхванат близките тъкани и да ги разрушат. Освен това, раковите клетки имат лошата наклонност да се откъсват от първоначалния тумор и да влизат в кръвообращението или лимфната система. По този начин карциномът се прехвърля от една в друга част на тялото, всъщност това наричаме поява на метастази.

Задстомашната жлеза може да стане място за зараждането на няколко разновидности рак.

Повечето онкологични новообразувания започват в каналите, в които тече панкреатичен сок. Много рядко рак се появява от клетките, които създават инсулин и други хормони. Такива клетки се наричат Лангерхансови острови.

Според развитието на рака, туморът може да засегне и органи, които се разполагат в близост до панкреаса – това са стомахът и тънките черва. Освен това, напускайки първичния тумор, те се транспортират до черния дроб и до белите дробове. Такъв сценарий става възможен, ако туморът е достигнал големи размери.

Причини за поява и възможни рискове

И досега няма категорично виждане за точните причини за възникването на рак на панкреаса. Но са засечени няколко рискови фактори: тютюнопушенето, нездравословното хранене, диабета, хронични инфекции на панкреаса и прекарани хирургични интервенции, бензин и други химикали. Установено е, че пушачите сред болните са 2-3 пъти повече от непушачите. Спирането на цигарите намалява риска приблизително с 20%.

Прекаляването с червено месо и животински мазнини също способства за развитие на онкологично заболяване в задстомашната жлеза. В същото време плодовете и зеленчуците се имат за предотвратяващо средство. Опасността да се появи тази форма у диабетиците е два пъти по-голяма в сравнение със здравите. Това важи за пациенти с инсулинозависим диабет, особено ако са диагностицирани преди 40-годишна възраст.

Мъжете страдат от злокачествени увреждания на панкреаса по-често от представителките на нежния пол. Злокачествените тумори се появяват повече при представителите на негроидната раса, отколкото при европеидната и азиатската.

Ако близки родственици от първа степен страдат от това онкозаболяване, рискът се увеличава трикратно.

Симптоми. Особеностите на разположението на панкреаса обуславят това, че туморът може да нарасне значително, без да има симптоми. Може да се появят някакви признаци, но те да бъдат така слабо изразени, че да останат незабелязани. Затова ракът на задстомашната жлеза се засича доста трудно в ранен етап.

В много случаи докато се види наличието на тумор, той вече е нараснал извън пределите на панкреаса и е достигнал съседните тъкани. Самите симптоми са във връзка с точното място, на което се е образувал туморът, и от неговия размер. Ако той е в главата на панкреаса и блокира основния поток и не позволява да постъпва в червата, то кожата и склерите на очите пожълтяват, а урината потъмнява – развива се жълтеница.

Ракът, който се е зародил в другите две части на панкреаса, не дава никакви симптоми, преди туморът да нарасне и да метастазира. Едва тогава горната част на стомаха започва да боли, като болката се разпространява и към гърба. Неприятните усещания се увеличават след храна и при заемане на хоризонтално положение. Ако тялото се наклони напред, болката стихва.

Карциномът на задстомашната жлеза като правило е причина за гадене, нежелание за храна, намаляване на теглото и отслабване на силите. Ако са поразени Лангерхансовите острови, тогава започва производството на прекалено много инсулин и други хормони.

Тогава човек изпитва слабост, световъртеж, мускулни спазми и получава диария.

Всички описани симптоми свидетелстват за наличие на рак, но много често същите са проява на други, не по-малко сериозни заболявания. При появата им пациентът трябва да получи медицинска помощ, за да се засече точната причина.

Стадии на рак на панкреаса. Чрез разрастване и инфилтрация той се разпространява по съседство. Пътят е лимфен и кръвен. Така преминава към лимфни възли и черния дроб, става причини за карциноза по перитонеума. В локалния стадий туморът е засегнал основно задстомашната жлеза и може да се премахне оперативно. Във втория стадий – местно разпространен, той е прогресирал извън пределите на жлезата и е поразил близкостоящи органи.

Метастатичният карцином се характеризира с това, че чрез кръвния поток той достига органи, отдалечени от панкреаса, като белите дробове. Най-сигурният метод за диагностициране е биопсията, която се състои във въвеждането на игла в самия тумор и взимането на клетки за изследване. Тази процедура обикновено се изпълнява под контрола на ултразвук.

Когато човек научи страшната диагноза, естествената му реакция е шок, отрицание и страх.

Тези чувства може да му попречат да обмисли трезво всички въпроси, които го интересуват и които предстои да обсъди с лекаря.

Затова е полезно да бъде съставен предварителен списък на всички важни страни от предстоящото лечение. Някои пациенти желаят на консултацията да присъства близък или роднина, който да участва в обсъждането, да води записки или просто да слуша. Не е необходимо болният да запомни всички отговори.

Той ще има възможност отново да пита и да получи допълнителна информация. Основните въпроси, които вълнуват пациента, са: Каква е моята диагноза? В какъв стадий е моето заболяване? Какво представлява? Какви начини за лечение се използват? Какви са рисковете и съпътстващите странични ефекти при отделните методите за лечение? Какви са шансовете за успешно и пълно излекуване?

Като правило е неизмерно по-трудно да се излекува задстомашната жлеза, ако е потърсена медицинска помощ на късен етап. Не се дава надежда за възстановяване на пациент с местно разпространен рак или такъв с проявени метастази. Обаче дори и болестта да е прогресирала към други тъкани, медицината може да направи живота на пациента по-лек, да обезпечи контрол над симптомите и евентуалните усложнения.

Лечение

Изборът на лечение зависи от вида рак, от неговия стадий и от наличието на други заболявания. Разбира се, последното решение се взима от пациента. Ракът, който е ограничен в пределите на жлезата, е подходящ за отстраняване по хирургичен път. Като правило, той се осъществява заедно с химио и лъчетерапия.

Някои лекари предпочитат да ги проведат 2-3 месеца преди операцията, а други – след нея. За съжаление често се случва по време на интервенцията хирурзите да установяват, че ракът е прогресирал доста повече, отколкото е изглеждало при диагностиката. Тогава се преустановява хирургичното вмешателство.

За всеки човек е необходима различна продължителност на възстановяване, за да се оправи след операция. Истинско изпитание е да се провежда правилно хранене и да не се стигне до рязко отслабване. На първо място пациентите може да приемат само течна храна. За да получат достатъчно калории, се налага да изпиват допълнително по 2-3 банки специална смес, която има вид на крем-супа. Твърдата храна се въвежда постепенно.

Често след операцията пада нивото на хормоните и ензимите в задстомашната жлеза.

По този повод са възможни трудности с преработването на храната, както и глюкозата в кръвта да достигне желаното ниво. Лекарят предлага добър хранителен режим и изписва лекарства, които облекчават симптомите, например ензими и хормони, в частност инсулин.

Операцията е най-важната част от противодействието на този вид заболяване. Хирурзите се стараят да премахнат в максимална степен туморната тъкан и околната здрава тъкан, за да има гаранция, че всички засегнати клетки са отстранени. Ако останат ракови клетки, те отново може да образуват тумор. Обхватът на операцията е в пряка зависимост от тумора – къде се намира той, с какъв размер е и в какъв стадий на нарастване.

Ако е в главата на жлезата, обикновено се налага да се отстраняват още жлъчният мехур, ниската част на жлъчните пътища, дванадесетопръстника, а в отделни случаи се налага изрязването на част на стомаха, понякога – на целия панкреас. За да се обезпечи оттичането на жлъчката в тънките черва, се прави реконструкция – възстановяване на отточния канал.

Това се прави чрез съединение на стомаха и тънките черва

или незасегнатите части на стомаха и тънките черва и на жлъчните пътища. Основно изискване за провеждането на хирургичната намеса е човекът да е в задоволително здраве и да няма сериозни съпътстващи заболявания.

Ако туморът се е развил в опашката на панкреаса, се отделят само тези части на органа и далака. Тогава не се изисква да бъдат предприемани някакви мерки за възстановяване.

Има обаче редица пациенти, при които операционната интервенция не е възможна. Ако към момента на диагностицирането туморът вече е нараснал повече от възможното за опериране, лечението се базира върху химиотерапия. Понякога лекарят предприема комбинирано лечение с химиотерапия и лъчетерапия.

При това основната цел е растежът на абнормалните клетки да бъде забавен във възможната степен. Редица изследвания показват, че тези мерки сериозно облекчават симптомите и подобряват начина, по който продължава животът на стадащия.

При метастатичния рак, когато карциномът е достигнал до отдалечени части на тялото, пациентът не е способен да се спаси от него. Тогава се взимат мерки, за да се подобри преживяването на болните, които са навлезли в толкова късен стадий.

Радиацията може да снеме болката,

а някои видове химиотерапия, оказва се, могат да подобрят апетита и да освободят от болестните усещания. За съжаление всички тези методи нямат силата да увеличат продължителността на живота. Въпреки това състоянието на пациентите, на които се провежда терапия, е по-добро в сравнение със състоянието на тези, които не преминават през нея.

В химиотерапията при рак на панкреаса се използват или само един, или няколко химически препарати. По принцип лечението преминава на цикли, редуващи се с периоди на възстановяване. Голяма част от противотуморните лекарства се въвеждат във вена, а някои се приемат вътрешно. Медикаментите попадат в кръвообращението и чрез кръвообращението се разпространяват в цялото тяло. По-често лечението се провежда амбулаторно.

Страничните ефекти са в прака зависимост от конкретния препарат и прилагана доза.

Проявяват се по разнообразен начин при отделните пациенти. Като цяло химическите вещества въздействат на бързо делящите се ракови клетки. Тук също действа принципът, че под ударите на лекарствените препарати попадат и здрави клетки.

Засягат се костният мозък, лигавицата на храносмилателната система и фоликулите на космите. По тази причина преди всеки цикъл химиотерапия трябва да бъде изследвана кръвта. Следи се количеството на кръвните телца, на левкоцитите и тромбоцитите и ако нивото им рязко се снижи, може да възникнат сериозни проблеми.

Много от лекарствата, но не всички, водят до опадане на косата. Освен това през първата седмица се очаква да се покажат типичните симптоми на гадене и повръщане, язви по устата или диария.

Облекчаване на болките.

Болките често са спътник на онкологичните изменения на задстомашната жлеза. Това важи в огромна степен за пациентите, при които туморът се е разраснал извън пределите й и е обхванал нервните окончания на други органи. Обаче болката подлежи на контрол. В голяма част от случаите се предписват лекарства, комбинирани с обезболяващи. След приема им обикновено се проявяват сънливост и запек. Срещу тях се действа с много почивка и слабителни средства.

В някои случаи приемането на обезболяващи не е достатъчно. Тогава се минава към други начини за въздействие на нервните окончания в коремната област. При болки, които не се ограничават чрез медикаменти, се използва дълбоко инжектиране на алкохол в областта на нервите и дори прерязването им, за да не предават болковите импулси.

Много рядко инжектирането на алкохол води до проблеми и като правило този метод постига желания резултат. От болката избавя и радиационната терапия, която съкращава размера на тумора. Понякога се поставя епидурален катетър, чрез който ежедневно постъпват обезболяващи средства.

Рак на стомаха

Стомахът има формата на английската буква J и се намира в горната част на корема. Карциномът в този орган е злокачествен тумор с епителен произход. След като се установи, че има изменение, трябва да се провери дали то не е обхванало и съседни или не толкова съседни части на тялото. От този вид увреждане може да се оздравее, ако е диагностициран на ранен стадий. Симптомите обаче се появяват по-късно, което не позволява при много болни той да бъде установен навреме, преди да прогресира.

В ранния стадий от развитието пациентът може да има лошо храносмилане и да усеща дискомфорт, чувство на тежест след храна, леко гадене, нежелание за храна. По-нататък се появяват кръв в изпражненията, сухота, намаляване на килограмите и болки в стомаха.

Както при повечето онкозаболявания, и при това причините са хипотетични.

Смята се, че ако пациентът е прекарал инфекция, възбудена от Helicobacter pylori, има по-голяма вероятност да се получи карцином. Към рисковите фактори спадат заболявания на стомаха като атрофичен гастрит, анемия (снижение на хемоглобина) или вродена аномалия на дебелото черво (полипи).

Възрастта също е важна: колкото е по-стар пациентът, толкова рискът е по-голям. Заболяването се диагностицира обикновено при пациенти от 40 до 70-годишна възраст. Засяга повече мъжете, като съотношението е приблизително 1.7 към 1 за жените. Освен това се смята, че влияят още пушенето и начина на хранене, особено прекаления прием на сол.

Стадии на заболяването

Разпознават се следните стадии на туморите в стомаха:

• Стадий 0 – ранен етап. Раковите клетки са във вътрешния слой на стените на стомаха.
• Стадий I – ракът е локализиран във втория и третия слой на стените на стомаха, но все още не е преминал към лимфните възли.
• Стадий II – ракът е локализиран във втория слой на стомашната стена. Той вече се е прехвърлил към лимфните възли, които са по-отдалечени от тумора. Ракът е диагностициран във всичките четири слоя, но не е обхванал лимфни възли и други органи.
• Стадий III – намира се в третия слой и обхваща отдалечени лимфни възли. Злокачествените образувания са обхванали всички четири слоя, а също и съседни лимфни възли, както и възли, разположени на по-голямо разстояние от стомаха.
• Стадий IV – туморът се е разраснал в близкостоящите тъкани и отделените от него лимфни възли, а може да е обхванал и други органи.

Рецидив на болестта има значението, че тя се е възобновила след лечението.

Методи на лечение

Използват се три способа: хирургия (премахване на тумора в хода на операция); химиотерапия (приемане на лекарствени препарати, които убиват раковите клетки); радиационна (лъчева) терапия. Изборът на някое от тези видове лечение се прави, като се отчитат видът и фазата на прогресиране.

Оперативните техники са различни – премахване на целия стомах, резекция на долната част на хранопровода и отделяне на слезката. При първично неподдаващ се на операция тумор, се предпочитат химиотерапия и лъчетерапия. На тези методи се възлага да се редуцира размерът на тумора. Това е първото, преди да се приложи необходимата операция за отстраняването му. В напредналите стадии се прилага само палиативно лечение с противотуморни медикаменти (цитостатици и др.).

При Стадий 0 е възможен един от следните видове лечение:

операция за премахване на целия тумор и тъканите около него. Стадий I – премахване на части от стомаха и съседните по разположение лимфни възли. Стадий II – хирургическо премахване на части от стомаха. В клинични изпитания е последваща адювантна радиационна терапия и/или химиотерапия.

Стадий III – хирургическо премахване на целия стомах и някои тъкани около него, както и евентуално лимфните възли. Изпробва се последваща адювантна лъчева терапия и/или химиотерапия. Клинически се изследват химиотерапия със или без радиотерапия. Стадий IV – хирургическа операция. На нея се възлагада облекчи симптомите, въздейства за намаляване на кръвоизливите и премахване на тумори, които блокират стомаха.

Химиотерапия при рак на стомаха

Главното оръжие при този метод е използването на химически препарати, които убиват раковите клетки. Лекарствата попадат в кръвообращението и достигат до всяка клетка в тялото. Прилага се и химиотерапия за намаляване на проявата на симптомите. При рецидивиращ рак на стомаха в силата й е да подпомогне възстановяване на общото здравословно състояние на пациента и премахване на онези симптоми, които предизвикват дискомфорт и други проблеми.

Хранене при химиотерапия

На практика всяка химиотерапия влияе негативно на всички органи от стомашно-чревния тракт. В резултат пациентът не може нормално да приема храна. В същото време той трябва да получава определени хранителни вещества както докато се извършва лечението, така и във възстановителния период.

Диетата на болните е в пряка връзка с наличието на някакви заболявания на храносмилателната система. Ако няма такива, храната е нужно да включва протеини (фасул, грах, орехи, яйца, соеви продукти, риба, месо, черен дроб). В тях има още витамини от групата В и желязо.

За болния е добре да получава високопротеинова храна поне двукратно всеки ден.

Другата група важни храни са млечните продукти (сирене, масло, мляко). Те съдържат много витамини и калций.

Третият вид препоръчвани храни са плодовете и зеленчуците, които се приготвят без ограничение и могат да бъдат печени, варени или на пара. Всички изброени храни е нужно да присъстват в менюто абсолютно всеки ден, като плодовете и зеленчуците се хапват по няколко пъти в рамките на денонощието. Препоръчват се подчертано приемането на колкото може повече високо витаминозни плодове като грейпфрути, портокали, мандарини, ябълки.

Сред зеленчуците са полезни тиквички, цвекло, моркови, патладжани, зеле, чушки и други. Да не се пропускат полезните пресни сокове, изцедени и от плодове, и от зеленчуци. Особено трябва да се наблегне на зелените подправки като копър, магданоз, целина, зелен лук и чесън. Освен всичко това е важно приемането на зърнени храни, а също и хляб.

За най-полезна се счита кашата от елда.

Тези продукти обогатяват храненето с въглехидрати и витамин В1. Много важно е веднага след химиотерапията да се въведат в ежедневното меню морски дарове. На болния се препоръчва да изяжда поне по 200 грама на ден. Важно място в храненето заема растителното масло. Минималното количество се определя на не под две големи и пълни супени лъжици на ден.

Забранена храна: мазни меса, животински мазнини, пържени храни. Освен това е задължително болните да се откажат от всякакви спиртни напитки. Храненето се обогатява с биологически активни добавки. На болните се препоръчва да спазват всички правила за хранене по време на химиотерапия и след нея, тъй като това спомага за бързото прекратяване на нейните последствия и нормализирането на всички системи в тялото.

Психологическа помощ

Животът на засегнатите от различните видове онкологични заболявания никак не е прост. Те се сблъскват с много проблеми и изпитания, изпитват болка и дискомфорт в нормалната си среда. Като допълнение може да изпаднат в депресия и да желаят да се изолират от обществото.

Да се понесат съпътстващите болестта неблагополучия, е трудна задача за абсолютно всеки болен. Затова се счита, че психологическата поддръжка е изключително важна и необходима част от лечението и грижата за болния. Задължително е пациентите да споделят тревогите си и да говорят открито, без да стаяват въпроси, които биха могли да останат без отговор като сериозен проблем.

Всеки болен намира своя начин да споделя. Затова може да се обърне към психотерапевти, социални работници, духовни наставници. Приятелите и семейството също оказват голяма подкрепа. Освен това е установено, че общуването с други онкоболни е от огромна полза. Те често се обединяват в групи за поддържане и подкрепа, общуват, обменят информация, споделят страничните заболявания и ефекта от леченията, които са предприели.

Предпазване и ранно откриване на онкозаболяванията

Като заключение ще отделим малко място за профилактиката, макар че тя остава встрани от темата за химиотерапията. И все пак предпазването от рак е в пъти по-важно, отколкото да се стига до неговото лечение. Предизвикателството е голямо, защото както е известно, категоричните причини за злокачествените образувания още не са твърдо установени.

Все пак лекарите са категорични и поставят на първо място тютюнопушенето. Подлагането на токсините в цигарения дим, както и всички отровни вещества, които вдишаме заедно със замърсения въздух, вредят на човека и може би подпомагат появата на злокачествени изменения.

Тук ще споменем и доброто хранене. Въпреки всичко най-важно остава провеждането на редовни профилактични прегледи, чрез които ракът се установява в по-ранен етап. Заболяванията на белия дроб успешно се диагностицира с рентгенография преди първите симптоми. Някои специалисти препоръчват на пушачите да правят периодично снимка на белите си дробове.

Най-успешната профилактика обаче си остава спирането на цигарите.

При рака на млечната жлеза предпазването се състои в редовно посещение при гинеколог, който в хода на прегледа проверява и за евентуално наличие на бучки в гърдите. Препоръчва се с натрупването на годините представителките на нежния пол да прилагат редовен самоконтрол. Ракът на дебелото черво се открива чрез профилактична колоноскопия.

От рак на простатата се засягат предимно мъже в по-напреднала възраст, затова принадлежащите към тази група задължително трябва да си правят профилактични прегледи. Провежда се физикално изследване и контрол на PSA антиген, който е индикатор за тумори, въпреки че той показва и други по вид болести.

Ракът на матката, както и измененията на яйчниците и особено – на маточната шийка се проверяват с преглед от гинеколог и цитонамазка (вземане на клетки за изследване от канала на шийката). С цитонамазка се диагностицира онкологично изменение още в най-ранните му фази, които обезпечава и пълно излекуване впоследствие.

Източник: lekar.bg/