Днес – 30 ноември, православната църква почита паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа.

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“.
Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.

Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното).

Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва „както пиле в яйце“, всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно.
Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“.

Апостол Андрей е брат на Петър. Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия. Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата.

Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че „На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено зърно (житно зърно, маково зърно или синапено зърно)“.

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.

Днес имен ден празнуват всички с имената Андреа, Андрей, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Първан, Силен, Храбрин и Храбър.