На третия ден от Коледа – 27 декември, Православната църква почита паметта на Свети Стефан – първия християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква.

Денят на Свети Стефан се чества винаги на третия ден след Рождество Христово и е последният празник в годината, за който хората казват, че „затваря кръга“.

От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик, защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони /служители/, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.

Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на съвета на юдейските старейшини влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на „духовната му сила и мъдрост“. Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон.

Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите „Господи, не им зачитай този грях!“. Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.

Сред народа денят е известен като Стефановден. Стефан е сред най-разпространените имена в България.

Името Стефан означава „венец божи“.

Имен ден имат всички с имена: Стефан, Стефка, Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Стойчо, Стоимен.