Всеки човек има и положителни качества, и отрицателни страни в характера си, а негативите понякога може да се обърнат срещу самия него и да му изиграят жестока шега.
Всичко, за което ще стане дума по-долу, е започнало отдавна, преди около 40 години, когато родителите на Кети, моята позната, решават да я оженят. След дълги години брак и безуспешни опити със съпруга си да имат дете, те решили да си осиновят – взели си момиченце, съвсем мъничко, още бебе. Приели го в семейството с голяма обич. Всички – родители, баби, дядовци, роднини, треперели над мъничето и му угаждали за всяко нещо – повече, отколкото било необходимо. Така детето растяло глезено и презадоволено. Било истинска малка принцеса, затова от тук нататък ще я наричам така – Принцесата.
Та благодарение на любовта, грижите и погрешното възпитание тя израснала доста капризна, разглезена и мързелива. Свикнала да получава всичко, поднесено на тепсия. Виждала себе си едва ли не като неземна красавица, макар това да било далече от истината. Принцесата обаче смятала, че на нея всичко просто така й се полага, хората около нея са длъжни да я осигуряват и да й се възхищават, да отговарят на нуждите й и да задоволяват прищевките й. Както става и с принцесите в приказките, някъде нещата се объркват и се случват недотам приятни неща. Така било и с нашата принцеса – като поотраснала, родителите й се развели.
И двамата си имали своите слабости – баща й обичал чашката, а майка й – чуждите мъже.
Първоначално Принцесата заживяла с майка си и често ставала свидетел на нейните забавления с весели компании. Това всекидневие наистина не било подходящо за нея и тя се преместила в дома на баща си. Там било различно и много по-приятно, защото той направо обожавал своята малка Принцеса и не позволявал прашинка да падне върху нея. Продължил, както и преди, да я обгрижва, да задоволява капризите й, да й угажда за всичко, макар че тя вече била голямо момиче. Каквото и да поискала, получавала го веднага от любящия татко. Понеже принцесата се оказала освен мързелива и неособено ученолюбива, не й вървяло в училище, защото не полагала усилия, дори повторила един или два класа. Накрая татенцето, за да не мъчи детето „прелестната си главица“, го спрял от училище. Принцесата продължила да живее с убеждението, че трябва да получава всичко даром в живота, едни хора са задължени да я осигуряват, а други – да й се възхищават. Ако не ставало на нейната, ако случайно друго момиче получавало повече внимание, тя просто умирала от завист и вътрешно злобеела. Усъвършенствала се в правенето на интриги и все по-често успявала…
Още като тийнейджърка се хванала с женен мъж, доста по-възрастен от нея, разбила семейството му и така предизвикала инсулт на баща си.
Бил достатъчно тежък и той починал. Принцесата останала сама в луксозния дом, който татко й осигурил за нея. Майка й пък от години работела в чужбина, пращала й достатъчно пари. Затова, макар че Принцесата отдавна била навършила пълнолетие, никъде не се хващала на работа. Имала приятел, от когото забременяла. Той работел ту тук, ту в чужбина, тя уж го чакала заедно да решат какво ще правят, не отивала на лекар и не вземала никакво решение. Отново чакала някой да я обгрижи и дори това да направи вместо нея. При едно от прибиранията си от чужбина майка й настояла и я завела на преглед – Принцесата вече била в петия месец. Бъдещата баба направо побесняла. Затова поставила ултиматум на дъщеря си: или като роди бебето, ще го остави в дом, или ще бъде принудена да се справя с всичко сама. Била непреклонна, а и бащата на бебето не се обаждал от чужбина. След тежко раждане тя обрекла детето си на същата като своята съдба – дала го за осиновяване.
За съжаление и това преживяване не я промени – Принцесата си остана все същата повърхностна, посредствена и безотговорна егоистка. За съжаление нейните грехове сега плаща невинно създание. Може би както и самата тя цял живот, освен своите, изплаща и чужди прегрешения.
Източник: lichna-drama.com
