От няколко дни в Германия се продава новата книга на Тило Сарацин, бивш ръководен кадър в Бундесбанк и някогашен финансов сенатор на Берлин. Още преди години Сарацин се прочу с провокативните си и откровено ксенофобски тези. Новото му творение се нарича „Wunschdenken“, което на български може да се преведе приблизително като „илюзия“.

Новата книга на Тило Сарацин

Книгата на Сарацин прилича на разплата. В нея 71-годишният автор обяснява защо, според него, Германия се управлява зле. „Бъдещето на Германия зависи не от теми като равноправието или промените в климата, а от такива важни въпроси като миграцията, демографското развитие и образованието. Германците проиграват своето благосъстояние, високия си образователен ценз и културното си наследство, а главният виновник за това се казва Ангела Меркел“, убеден е Сарацин.

„Най-голямата грешка“

Авторът на „Wunschdenken“ определя като голяма грешка думите „Ще се справим“, изречени от германската канцлерка Ангела Меркел във връзка с притока на бежанци. Нещо повече дори: Сарацин нарича бежанската политика на Меркел „необмислена“, „най-голямата грешка в следвоенната история на Германия“ и „най-големият социален експеримент в Европа след Октомврийската революция“. Тази политика застрашава както устоите на националната държава, така и европейската интеграция, смята Сарацин. А най-много го тревожи притокът на толкова много мюсюлмани – този експеримент може само да се провали, твърди Сарацин и припомня, че повечето бежанци от Африка и Близкия Изток идват от страни с ниско ниво на образование. И тъй като техният профил е близък до този на мюсюлманите, които вече се намират в Европа, можем да допуснем, че и при тях нещата ще се развият по сходен начин – ще останат ниско образовани, зле интегрирани на трудовия пазар, ще разчитат на социални помощи, ще се поддават на фундаменталистки влияния, предупреждава Сарацин.

В книгата си той рисува мрачни картини – и ги гарнира с апокалиптични сценарии като този: през 2050 година общият брой на бежанците и мигрантите в Германия можел да достигне 134 милиона души – ако страната продължи да приема чужденци със същите темпове и ако пришълците изтеглят в Германия и семействата си. Сарацин признава, че тази цифра изглежда утопична, но е убеден в следното: „Възвръщането на контрола върху нашите граници е от екзистенциално значение за оцеляването на нашата култура и на нашето общество“.

„Расист“ и „Затваряй си устата“ пише на тези плакати, издигнати от противници на Тило Сарацин

„Сомнамбули“

Сарацин твърди и друго: че политиците не можели да решат много от проблемите поради все едни и същи причини – незнание, надменност, егоизъм, лъжа и самозалъгване. За да обясни днешния свят, Сарацин цитира Платон, Томас Мор, Фридрих фон Хайек и Карл Попър, посочва примери за добри и лоши управленски цели и назовава някои от най-големите политически грешки, като не пести епитети – така например авторът говори за „сомнамбулстваща политическа класа“. При това самият Сарацин бе дълго време част от тази класа – от 2002 до 2009 година той беше финансов сенатор на Берлин. Освен това продължава да е член на германската Социалдемократическа партия.

Преди шест години Тило Сарацин предизвика широк обществен дебат с книгата си „Германия се самоунищожава“, в която предупреждаваше за опасностите, свързани с имиграцията на мюсюлмани. След това той издаде и книгите „Европа не се нуждае от еврото“ (2012) и „Новият терор на добродетелта“ (2014). Сега на книжния пазар е най-новото му творение, което обаче навярно няма да предизвика много шум. Просто защото позицията му по бежанския въпрос е добре известна и едва ли ще изненада някого.

Thilo Sarrazin: „Wunschdenken. Europa, Währung, Bildung, Einwanderung – warum Politik so häufig scheitert“, Deutsche Verlagsanstalt, München 2016