Никога преди в Германия не е имало толкова много работни места. В същото време в страната има почти три милиона безработни и един милион незаети работни места. Как се обяснява това противоречие?
Данните за германския трудов пазар са повод за много суперлативи. Така например откакто се води такава статистика (от 1991 г.), никога досега не имало толкова много хора, заети в трудовия процес – цели 43,7 милиона. Данните обяви по-рано през седмицата Федералната статистическа служба във Висбаден.
Точно преди една седмица пък Институтът за проучване на трудовия пазар и професиите IAB обяви друг рекорд: че в момента в Германия има малко над 1 милион незаети работни места. Институтът е провел анкета с почти 8 хиляди работодатели от всички браншове. В общия брой вакантни работни места са включени и тези, които не са били обявени в местните агенции по труда.
Плодовете на икономическия бум
Икономистът от IAB Александер Кубис обяснява този феномен пред ДВ така: германската икономика печели от подема в световната икономика и от засиленото вътрешно потребление. Това прави възможно създаването на заетост в Германия – процес, който продължава от известно време насам. Увеличаването на работните места, от своя страна, генерира вакантни места, които след време трябва да бъдат запълнени отново, обяснява експертът.
Как е възможно тогава в Германия да има един милион незаети работни места, когато почти три милиона души търсят работа? Феноменът се наблюдава не само на трудовия пазар, а и в сферата на професионалното обучение.
В свой доклад от април т.г. германското правителство установява, че далеч не всички желаещи младежи си намират места за обучение. Въпреки това министърката на образованието Йохана Ванка стига да извода, че „рядко преди младежите са имали по-голям шанс да си намерят интересно място за професионално обучение“.
Основна промяна на трудовия пазар
Александер Кубис от IAB обяснява това привидно противоречие по следния начин: „През последните години настъпи тотална промяна на трудовия пазар. Досега ние имахме един т.нар. пазар на работодателите, което означава, че фирмите можеха да си избират работници сред относително много кандидати. Сега обаче все по-малко кандидати се борят за все повече места. Тоест, кандидатите (за работа или място за обучение) могат да си избират коя оферта да приемат“, казва той.
Министърката на образованието Йохана Ванка казва по този повод, че офертите на работодателите не се покриват с представите на младите хора за професионалното им бъдеще.
Глад за висококвалифицирани специалисти
От години насам представители на германската икономика твърдят, че в Германия се чувства остър недостиг на квалифицирани кадри. Александер Кубис не споделя това мнение. „От цифрите, с които разполагаме, става ясно, че в Германия няма повсеместна липса на специалисти. На 100 вакантни места се падат по 260 безработни. В някои региони и професионални групи все пак се чувства недостиг“, признава той.
Проучването на IAB показва, че в някои браншове почти не се търсят работни места – например в селското и горско стопанства. В други сфери обаче търсенето е голямо. Към момента най-много незаети места има в логистиката и складовото стопанство. Строителният бранш също продължава да търси работна ръка. Същото се отнася и за здравеопазването, където липсват средни медицински кадри и болногледачи. „В момента на фирмите им отнема средно 82 дни, докато назначат някого на вакантно място. А през 2010 година назначаваха нови работници след 70 дни търсене“, казва Кубис.
Важен критерий е и доброто образование. При един милион вакантни места фирмите назначават само на всяко пето работно място хора без квалификация. При 64 процента от свободните работни места изискването към кандидатите е да имат завършено професионално обучение, а в 16 на сто от случаите – висше образование.
Източник: Fakti.bg
