„Номадите на океана“ се занимават с гмуркане от хиляди години. Те използват богатите ресурси на водите в района, в който живеят, за да се прехранват.

Хората от племето прекарват по-голямата част от живота си във водата. Дори и днес голяма част от тях живеят в малки лодки, заедно със семействата си.

Някои от тези племена живеят в такава изолация от света, че са изработили свои собствени начини за оцеляване и справяне с проблемите, а за някои от тях дори се вярва, че притежават супер сили. Такива са хората от племето баджау или както са известни „номадите на океана“.

Те се срещат разпръснати в общности в Индонезия, Малайзия и Филипините и живеят в наколни къщи в крайбрежните води.
Още по-интересна е способността им да задържат дъха си и да се гмуркат на значителни дълбочини, без да използват каквато и да е водолазна техника. Това и до днес изумява учените, тъй като това се смята невъзможно за човека. Проучването показва, че те имат някои физически и генетични адаптации, които да им помогнат да направят тези невероятни постижения.

Още в най-ранна детска възраст тъпанчетата на децата се пукат умишлено, за да могат да се гмуркат на големи дълбочини и да ловуват. Най- голямата аномалии при хората от племето обаче е, че успяват да задържат дъха си под вода 13 минути на дълбочина от 60 метра. Обикновен човек би могъл да задържи дъха си само за около 45 секунди. Много учени са проучвали тази тяхна способност и някои от тях са достигнали до заключението, че далакът им е 50% по-голям от този на останалите хора от планетата.

Πocтoяннoтo гмуркане е довело до увеличаване размера на далака, осигурявайки кислороден резервоар при гмуркането. Когато слизат на такава дълбочина в океана, те реагират с така наречения гмуркащ рефлекс-сърдечната честота се забавя и кръвоносните съдове се свиват, също и далакът. Вероятно уголеменият далак функционира като по-голям резервоар на червени кръвни клетки. По този начин се увеличава възможността за пренос на кислород.