Независимо от съмненията за незаконност на сделката, служители от кантората на Миладин Миладинов са запечатали апартамента.

Частен съдебен изпълнител от София взе жилището на млад мъж, баща на четири деца и то навръх празниците. Теодор Ковачев е вдовец и се грижи сам за двете си по-малки момчета. Не взима помощи, не краде и не разчита на държавни подаяния.

Историята на този мъж може да бъде личната драма на всеки един българин, поставен под непосилните условия на банковата система и натиска от съдия – изпълнителите.

Когато преди около 15 години Теодор Ковачев тегли кредит, по нищо не предполага, че много скоро икономическите условия в България ще се променят. Ипотекира жилището си в столичния квартал “Овча купел”. Няколко години по-късно прави рефинансиране на кредита. При сключването на договора никой не го предупреждава, че новият заем вече е сключен при други условия с подизпълнител на банката. Всичко е в дребния шрифт.

В началото Теодор Ковачев успява да изплаща кредита си. Преди няколко години обаче идва сривът, когато негов бизнес проект се проваля. Тогава започва и забавянето по вноските на кредита. Накрая банката предявява претенции към него за доброволно напускане на жилището. Това става в един ден, без той да е получил преди това нито един документ за водено дело или пък, че случаят му е предаден и на съдия изпълнител.

Справка в имотния регистър показва, че към този период – преди около три години апартаментът вече е собственост на фирмата, подизпълнител на банката. Тя пък от своя страна оперира с него и прехвърля собствеността. През цялото това време Теодор Ковачев не разполага с никаква информация. Преди два месеца отново получава съобщение от кантората на частния съдия изпълнител Миладин Миладинов, че ще бъде направен въвод в апартамента. Оказва се, че апартаментът отново е сменил собствеността си и този път е преминал към голяма, колекторска фирма за изкупуване на кредити.

На 21 септември представители на съдия изпълнителя идват и разбиват ключалката на апартамента. И точно до некролога на майката на Теодор Ковачев, която е починала преди три месеца, залепват бележка, че е извършен въвод на апартамента.

Пред БЛИЦ адвокати коментират, че случаят е скандален и би могъл да бъде оспорен. “Не е потърсен предишния собственик. Самият съдия – изпълнител очевидно е действал в последния момент и нарочно е избрал такъв ден, след който следват няколко дни празници. Така срокът за обжалване намалява. Не е взето и предвид социалното състояние на собственика – фактът, че е вдовец и сам възпитава децата си, нито, че предстои зимен сезон, през който съдия – изпълнителите на практика нямат право да извеждат хора от апартаментите им. Съмнителен е и фактът, че през целия този период, в който започват претенциите на съдия – изпълнителя, жилището сменя на няколко пъти собствеността си, сред притежателите му има дори офшорка”, коментира пред БЛИЦ адвокат Веселин Таков, специалист по имотни дела.

Пред БЛИЦ самият Теодор Ковачев твърди, че не иска да се бори с институциите. Нито пък цели да си върне апартамента. Но иска случаят да има гласност. “Приемам това като някаква кауза. Защото по този начин е постъпвано и с други българи. Други бащи. Които са били притискани до стената и накрая се е стигало до там да им вземат по не особено законен начин апартамента. Не искам и да оспорвам действията на съдия – изпълнителя, независимо, че са на границата на законността”, твърди той пред БЛИЦ.

Ивайло Илиев също е потърпевш от съдия – изпълнителите. Също като Теодор и той стига до там, че губи жилището си. Когато взимат апартамента му, той още не знае, че има права, които са били погазени. Години по-късно основава фондация, в която са и други като него, потърпевши от дейността на частни съдия – изпълнители.

“Основният порок по частно-гражданските дела, завеждани в Софийски районен съд е неиздаването на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение с мотиви, което е категорично условие, поставено от законодателя в текстовете на чл. 235 ГПК. След като се запознае с фактите към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед и след това, трябва да основе решението си на приетите от него факти и на основата на закона (ал. 2), а това се случва в задължителен писмен акт, както за решенията, така и за разпорежданията на съда, които са също негов писмен съдебен акт (ал. 4). Разпореждането като такъв трябва да бъде мотивирано, а в него да бъдат изложени основната информация за делото и страните, мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Следва подписване от издалите го съдии”, твърди Ивайло Илиев.

Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ