Всеки знае прочутата поговорка „Който се учи, той ще сполучи“ и не веднъж му е била припомняна в училище, където той е получил първите си основни знания и умения. Казвали са ни я и родителите , а на тях техните родители и тн.
Поколения наред буквално са превърнали този израз в начин на живот и са го следвали старателно, с надеждата за големи успехи.
В наши дни обаче, поговорката и нейния смисъл е доста размит и вече не се възприема като абсолютна истина. Не са малко случаите, в които отлично дипломирани специалисти, понякога с по няколко магистратури, които превиват гръб от тежка, нискоквалифицирана работа и нямат възможността да се изявят истински. Често само защото са изпуснали момента, или нямат достатъчно връзки.
Обратния вариант също е доста срещан. Даден човек е бил двойкар в училище, не особено отговорен и старателен, едва е избутал гимназията, но по стечение на обстоятелствата, многобройни контакти, заможно семейство или чист късмет е успявал да пробие в дадена сфера или да създаде свой собствен бизнес. Така труда на единия не му носи желаният резултат, а мързела на другия му отваря вратите към по-добър живот.
Едва ли има някой, който ще определи тези ситуации за справедливи, но живота не винаги е честен с всички и не можем да променим този факт.
А истината е някъде по средата. Понякога причината е и в самите хора, не само в калпавата система и парадоксите. Голяма грешка е да се вярва, че една диплома дори и отлична може да донесе мечтания живот. Образованието не е гаранция за успех, ако човек не вложи достатъчно креативност и упоритост в целите си. Онова, което се учи в училище и университета до голяма степен е само с теоритична насоченост, а тя не е достатъчна.
Без практическа умения и реален стаж в дадена област е доста трудно човек да се реализира. Дори да има десет дипломи.
За да придобие нови ценни умения и да се обогати, всеки трябва да взима максимално от онова, което му се предлага като обучение, подготовка и информация. Квалификационните курсове са добър вариант, защото са със сертификати, в тях преобладават практически занятия и не траят четири или пет години, в които се разтягат локумени теории от учебници писани преди половин век.
Но един два, сертификата от курсове, също не са всичко. Ако една област е интересна за някой и той иска да се развива успешно в нея, трябва да се информира постоянно, да сверява знанията си с всякакви източници, да контактува с хора от тези среди и да не си поставя сам бариери.
Образованието и успехът не бива да се определят от отличните оценки и лъскавите дипломи. Те не са просто цел- те трябва да бъдат духовна потребност и личностно израстване.
Автор: Линда Николова
