Да правиш бизнес в България не е лесно.
След ерата на социализма, в която „бизнес“ бе мръсна дума, се роди огромна армия от предприемчиви, трудолюбиви и всеотдайни хора, които предпочетоха самостоятелния труд пред наемния, свободата пред сигурността, пòлета на идеите пред отъпканите пътища. Те, заедно с другите, за които мътните води на прехода се явиха благодатна среда за далавери, създадоха нашенската бизнес класа.
Тази прослойка е твърде разнолика – от продавача в миниатюрното павилионче за мекици до собственика на машиностроителен завод, от далавераджията с часовници и турски домати до издателя на поезия, от дребния тарикат до доктора по икономика. В това множество можем да откроим няколко особено колоритни типажа:
1. Приматът отпреди 20 години успя да надрасне навика си да носи официален анцуг над бели чорапи в комплект с ланец и тъмни очила, да говори на „ти“ с всеки, който не кара автомобил „S“класа. Той говори на „ти“ и с останалите, но вече знае, че има:
– дрескод в някои среди;
– университети, в които децата му учат срещу солени такси, за да надскочат неговата (S)класа;
– банката не е място за плюене на пода;
– секретарката може да бъде и брюнетка, която умее да пише сравнително грамотно;
– има, има нужда от юпитата, с които да се посъветва преди да вложи „едни там свободни пари“.
Този типаж е на изчезване днес, защото е характерен за периода на светкавично натрупване на капитали, когато много хора смениха магарето с мерцедеса в рамките на година-две.
2. Камилата е друг характерен нашенски герой. Тя е тази, която носи тежестта в зоологическата градина на българския бизнес. Свикнала е да оцелява в крайно сушави условия, разчита основно на собствени сили и запаси. Камилата трае на безводие и други характерни за нашата икономика дефицити, носи жилав характер и затова има бъдеще.
Обикновено притежава малък до среден бизнес, достатъчен да изхрани едно семейство без сериозни липси и принципно играе честно и на светло. Може да работи и като наемник със същия ефект, но предпочита свободата на предприемача.
Перспектива за бурно развитие няма, защото мащабите на предприятието не позволяват това. Омерзена е от бюрокрацията и пустинята, в която тя е превърнала държавата ни. Камилата е аналог на някогашния еснаф и вероятно ще последва примера на дедите ни от зората на индустриалната революция – ще спре в оазиса на големия град, където са клиентите, парите и възможностите. Ще оцелее, за да преведе БГ икономиката през всички нещастия, които ще ú причинят политиците.
3. Паякът е изкусен плетач на мрежи, връзки и зависимости.Той е неразделна част от своя икономически кръг и виртуозно жонглира с контакти. Познава правилните хора и хората на правилните хора, наплетени в една здрава мрежа. Един да кихне, всички трепват. Знае, че в бизнеса връзките са №1 и отглежда грижливо познанствата и приятелствата си. Чувството му за йерархия се е възвърнало за разлика от камилата, която често е солов играч. Той е наясно, че свобода няма. Има мрежи и кръгове на влияние. Овладял е държавната машина посредством единствения възможен начин – подкупа. Тя работи за него и за следващия най-опасени почти непознат вид – хищниците от мрака.
4. За истинските играчи на едро ние, обикновените хора не знаем почти нищо. Живеят на тъмно и са невидими. Пред тях са спуснати политически, финансови и други непрозрачни завеси, зад които успяват да дърпат конците успешно. Любителите на световната конспирация обичат да фантазират за техните качества, възможности и богатство, но това са само фантазии. Ние виждаме само сенките, които хвърлят върху обществената динамика и се чудим на „нелогичните“ сривове тук и там. Имат си марионетки, всички знаем кои.
5. Наред с горепосочените вече поостарели и добре познати типажи все по-голяма популярност в бизнес средите получава един нов вид бизнесмени – делфините.
Те са по-често млади (твърди се, че най-добрата възраст за правене на бизнес била 39г.), енергични и интелигентни. Умеят да скачат високо и владеят различни похвати на ума, с които напредват бързо и устойчиво. Могат да плуват добре и се чувстват ОК както тук, така и в чужбина. Можем само да се нядяваме тази популация да нарасне достатъчно, за да поразчисти терена от местната екзотика.
Делфинът цени не толкова парите, колкото свободата, блести с ум и космополитизъм. Обича да учи, не подценява промените и е гъвкав. За съжаление предпочита за сега умерения климат на Западна Европа и Северна Америка, но вече наминава и по нашите ширини.
Източник: rodopchani.bg
