През 1913 г. френският фотограф, Албер Кан, прави снимка на жена, която се опитва да излезе от дървен сандък. Фотографът е известен банкер и филантроп, който е един от малкото за времето си, занимавали се с цветна фотография по метода на братята Люмиер.

Монголия е една от дестинациите на Кан по време на пътуването му из екзотични страни. Именно там през 1913 г. се натъква и на уникалния момент, запечатал в своята лента.

На снимката се вижда жена, осъдена на бавна и мъчителна смърт, затворена в дървен сандък насред пустинята, който е предназначен да бъде и неин ковчег.

Първоначално около сандъка се оставяли купи с вода, която не оставала там дълго. Осъдените отчаяно се молели за храна на минувачите, но това само удължавало мъките им, защото те или изобщо не им давали или им давали твърде малко.

Фотографът също не помага на жената. Оставя я в кутията, просто защото в противен случай би се намесил в законите на друга култура и би нарушил съдебната система на друг народ.

„Монголска затворничка в кутия“ носи заглавието снимковият материал при публикуването му за пръв път в брой на списанието „National Geographic“ от 1922 г.

Източник: Rarehistoricalphotos

Редакторите добавят в материала твърдението, че жената е осъдена на гладна смърт заради прелюбодействие. Много хора изразяват съмненията си относно причината, жената да бъде обречена на такава съдба, но снимката от друга страна никога не е подлагана на съмнение.

„Зазиждането“ е вид смъртно наказание

При него осъденият е поставен в тясно пространство без изход или около него са изградени масивни стени, отново без изход. Доста затегнат начин на изпълнение на присъдата е осъденият да бъде затворен в ковчег или сандък, където да посрещне своята смърт мъчително вследствие на глад или обезводняване.

Източник: Уикипедия

Този тип смъртно наказание се е практикувал и в Монголия до началото на ХХ в.

Не всички осъдени на зазиждане умират

Във вестникарски материал от 1914 г. е описано:

„… в затворите и тъмниците на източноазиатската държава има редица китайци, които са затворени доживот в масивни железни ковчези, които не им позволяват да стоят изправени или да лежат. Тези затворници виждат дневна светлина само за няколко минути на ден, когато храната им е доставена в ковчега през малка дупка“.